//
you're reading...
дотам и обратно

до европа и пак на марс #2

Честит Рожден Ден, още по-късно

Пътувайки след една работна среща към друга, изведнъж ни се прищя да поспрем някъде, където ще се чувстваме наистина добре. Обадих се на Приятелката си:

 Може ли тъп въпрос? – попитах с обичайната си учтивост.

 Хахаха, казвай, – зарадва се тя.

 Има ли някакъв вълшебен начин да се сетиш за някое малко прекрасно селце или градче по пътя за Асизи, плюс име и/или локация на хотел там?

 Аааа-ъ.

 Или ако не се сещаш, да звъннеш на твоите италиански приятелки, ако те знаят и да ми кажеш. А, а?

 Амиии, чакай сещам се едно място. Губио се казва.

Спелна ми го три пъти, но всуе, защото картата показа, че се отклоняваме от начертания път с 50-тина километра и Г.Д.В се запъна.

  Тц, трябва ни нещо по пътя, – отсече.

Продължихме си и в един момент се оказа, че пътуваме право към Фиренцето. Така е като се оставиш на GPSa. В един момент забравяш на кой свят си, така да се каже. Като се замисля, голяма част от местата, в личния ми топ 10 се намират в Италия. Топ 3 от тях включва вълшебната Флоренция, известна сред италианците като Фиренце, а сред мен като Фиренце-то. Милото, прекрасно.

Взе да наближава 9 вечерта и идеята, че можем да спрем там само колкото да хапнем и преспим никак не ми се връзваше. Толкова съм влюбена в този град, че по-скоро бих се натъжила от такава кратка среща. Затова звъннах пак.

 А около Фиренцето?

О, там е пълно с такива. Областта е много красива, – отговори ми тя, но имаше още нещо в тона й. Пренебрегнах го и достигнахме след няколко повторения до наименование на едно село. Поприказвахме си, а аз й помрънках срещу несгодите на пътуващия куфар. Тя ме изслуша внимателно и преди да приключим разговора подхвърли:

Абе… Ти знаеш ли, че днес имам рожден ден?

…!!! ???? !!!! А! О! А! Баси, каква съм овца! Днес ли е!?! Явно… А-ъ!

И така нататък, тотална излагация. Самата аз, не знам защо, много държа на рождения си ден. Когато някой, който не трябва го забрави страдам искрено, макар, че не стигам до сръдня. Щеше да е нагло, при положение, че аз забравям рожденните дни на абсолютно всички, без тези, които познавам цял живот, а и тях… Нейсе, разбрахме се да го празнуваме заедно, духом. Мислех си колко обичам Приятелката си и за кой ли път разказвах на Г.Д.В. колко е щедра и великодушна нейната любов към мен и въобще. И как забавно изговаря италианските лични съществителни имена. Говори, говори на български и като стигне до съответната дума спира за предихание и я изговаря на чист италински – благозвучно и разтеглено.  Забравила или не, хубаво е, че бях точно в Италия на рождения й ден.

 

 

 

Щастливо загубени

Слязохме от магистралата, за да търсим селцето, което изчезна и час по час звъняхме на Мама, да търси хотели около всяко населено място, край което преминавахме, докато не й писна адски. И така, изоставени на собствената си глупост, се спряхме на първото крайпътно мижаво мотело-хотелче.

Помъкнахме се тъжно към рецепцията, следвани от леката миризма на слабоумие, характерна за хора, отказали преди това и без видима причина три оферти за замъци от 16 век. Любезният човек там ни излъга на чист италиански и без да му мигне окото, че няма ама никакви места. Дори беглият поглед към таблото, пълно с ключове отзад показваше, че това, което в мотела няма, всъщност е пукнат клиент, а на местния пейзан му се спи като на кафява мечка. Това, кой знае защо, ни развесели. Посмяхме се, измисляйки петнайсет весело-идиотски истории за него, семейството му и местния хотелски бизнес.

И щастливи, и освободени от отговорност потеглихме през провинцията търсейки първия вход към магистралата посока Фиренце. 

До магистрала не стигнахме, защото този път изненадахме Фиренце в гръб.

Както си карахме сред селца и хълмове, селцата се превърнаха в градчета, където вилите ставаха все по-огромни и разточително красиви, и все по-начесто. Накрая изведнъж опряхме в центъра на града, до местната триумфална арка – Piazza della Liberta.* Това адски ми хареса. Ей така без да усетим, успяхме да се вмъкнем право в сърцето на Фиренце, пренебрегвайки първите и неотменни посрещачи в един град – магистралите и идустриалните зони. Все едно си идваме от крайградската вила.

Затичахме към най-близкия хотел, един от онези дето се намират на втория етаж на някаква сграда, и винаги е малко шокиращо докато се качиш до … хм, фоайето. Но стаите като правило са съвсем прилични, повечето са чисти и са си добра сделка за 100-тина евра на пъпа на града. Е, трябва да внимавате да не попаднете в някое съвсем типично „Аз и ти на ниски цени”, освен ако не търсите точно това, де.

Хвърлихме багажа и бегом на кръчма. Беше към 10:30, което в почти цяла Италия значи край на купона, разотивайте се, чао. Затова, още повече се зарадвахме, когато точно зад ъгъла, до Катедралата видяхме цели две отворени кръчми, при това с маси на навън. Това последното е важно, защото в Италия вече няма живот за пушачите през зимата. Поне навън все още дават да се пуши, но никъде другаде. Няма клубове, няма барове.

 

 

 

Робин Худ и лейди Мариан

В избраната кръчма бяха много напред с материала, не смятаха да си ходят, усмихваха се, шегуваха се и бяха почти адекватни, което иначе не е точно типично за европейското обслужване, особено в туристическите места. Така, че моментално забравихме за базовите изисквания за готвена храна и заседнахме да празнуваме рождения ден на Приятелката ми, както се полага.

До нас се вихреше една странна англоговоряща двойка, която първо помислихме за дама с наето жиголо, понеже тя беше доста пияна, а изглеждаше изискана, а той – твърде симпатичен. След втори поглед се оказа, че хората са гаджета. А след трети поглед, плюс случайно подслушване съвсем се изясни, че просто празнуват рождения му ден, а тя го плаща. Бяха симпатяги – тя флиртуваше на висок глас и при пълна взаимност със всички сервитьори, а той ни довери, че са от Нотингам.

Робин Худ, нали се сещаш? – попита и се застрахова, като пусна една стрела към Катедралата, с обиграно движение.

Стрелата мина покрай един закъснял гълъб, заби се в каменната стена и изтрака на паважа, след което всички се сетихме. Оказа се, че са дошли точно в тази кръчма чак от Нотингам съвсем нарочно и специално, за да си празнуват там рождения ден. Прочели в блога на Ню Йорк Таймс, че кръчмата е много яка, купили си самолетни билети за завидната сума от стотина евра и шляп на масата. Пихме грапа, вино и лимончело заедно, за съответните рождени дни и даже ни предложиха да ходим на клуб, но от тяхна страна бяха празни приказки – тя просто изведнъж дропна и ги пратихме да спят.

 

 

 

Фиренце миа

После тръгнахме да си обикаляме Фиренцето. Нощем е дори по-красиво, ако е възможно. Зяпахме, прегръщахме се и снимахме с променлив успех изящните фасади на тъмните сгради. Дори в 1 през нощта, извън сезона беше пълно с разнообразни изпаднали туристи като нас. Не знам как издържат тези италианци.

Под колонадата на Mercato Nuovo, в средата на нищото, двама души седяха до малка маса, самотни под светлината на лампата. Изглеждаха като в сцена от филм, но се оказа, че единият е ..ъ, врачка. Трудно е да се обясни. После се запътихме към Ponte Vecchioтрадиционно спорейки за посоката. В един момент стигнахме до тясна уличка, цялата в затворени кепенци.

Ето ти го Ponte Vecchio, – съобщи Г.Д.В.

Не е това, какво ти става?! Ето виж, тук има табелка, сега ще прочета, – заядох се аз.

Давай. Какво пише? – попита невинно Г.Д.В.

Пишеее… „Ponte… – засричах.

– Да. Понте какво?

 Vecchio. Стига, бе!

В последния ми спомен, така наречения стар мост приличаше на шест часа пред Халите, по три. Хора, шум, светлина, сергии с бижута, дрънкулки и дори катинарчета, които можеш да закопчаваш за решетката около паметника на Джото, с неясната цел да се върнеш пак. Сега беше тихо, призрачно и романтично, реката блестеше от нощните светлини, а малките балкончета над сергиите изглеждаха като във филм на Антониони. На оградката на паметника се мъдреше малка табелка, която забраняваше на туристите да закачат катинарчета. Това ни зарадва, защото вече се чудехме откъде да вземем катинарче по това време.

Откъснахме се трудно от Ponte Vecchio и затичахме към Galleria Uffizi, където има барелефи (ли се наричат) на всички известни италианци. Обсъждахме човека, чиято статуя се намира на втория ред, зад другите – вероятно меценат или градски управник.

Мдаа, – заяви изведнъж Г.Д.В. – знам на кого никога няма да направят паметник. На Джордж Буш, например.

След това е Piazza Della Signoria с Palazzo Vecchio и Давид на Микеланжело, копие. Площадът е забележителен, жалко че може да се разгледа на спокойствие само през нощта. Денем няма как да се обърнеш. 

 

 

 

J. J. Cathedral и селската дискотека

Върнахме се при Катедралата. На площада има кръчма на име J. J. Cathedral, с миниатюрно балконче с масичка за двама, на което може да се пуши. Има и табелка, че може, но само при затворена врата. Така, че я затворихме и поседяхме там, влюбени и развеселени. 

После, опиянени от Фиренце, задочния рожден ден и погълнатите напитки, решихме все пак да посетим клуба, за който ни казаха Робин Худ и лейди Мариан. Общо взето е сред най-скапаните, които съм виждала. Музиката е покъртително тъпа, озвучаването е още по-зле, но пък е голям и пълен с весели хора от всички раси и възрасти. Забавното е, че има много готин английски двор, където висят половината посетители, пушейки и разговаряйки на малко по-тихо.

Системата за влизане също е яка, особено за тези, които са готови да консумират. На входа ти дават билетче и после при всяка поръчка от бара ти го дупчат с различни перфоратори и в различно квадратче според групата напитки. На излизане плащаш, което си консумирал, но и доплащаш за празните квадратчета. Т.е. вход или куверт – по-избор. Ако си пил достатъчно, на практика не плащаш вход, а само консумация, чиито цени са съвсем прилични. Отделно, за разлика от България, алкохолът си е читав и коктейлите са доста добри. Поръчах си Long Island, вместо моята рожденничка, която се оплаква, че не може да намери свестен такъв тук. Е, този наистина си го биваше. Вторият също. За третия не знам. Не бе, не съм пила трети. По-късно пих грапа в денонощната кръчма до хотела.

 

След всичко това на сутринта се излюпихме свежи като минзухарчета. Затичах се към площада на Катедралата с тайната надежда да пийна кафе, докато Г.Д.В. си взима продължителния сутрешен душ. Първо помислих, че съм объркала посоката. Цялото пространство зад Баптисерията беше пълно хора и сергии с дрънкулки. Кожени джаджи, пинокиовци, чадърчета с ангелчетата от Сикстинската капела и боксерки с  каменната пишка на Давид, щампована на правилното място. Докато се залисвах по тях Г.Д.В, като никога набързо изкъпан, се яви и ме метна в колата за следващата среща.

 

 

Ciao, до #3.

 

 

––––

* тук има виртуални панорами и снимки. ще ви трябва QuickTime, но си струва.

Advertisements

Коментари

4 thoughts on “до европа и пак на марс #2

  1. Ponte VeccHio i ciao! :-)))

    Posted by cathe | ноември 11, 2007, 21:17
  2. да, де. 🙂 благодаря, оправих ги. и не само тях. хем специално питах дали има в италианската природа двойно „c“, което да се чете „ч“, но пак…

    Posted by marsian | ноември 12, 2007, 11:31
  3. ей, мноо хубаво си го разказала. да си призная ме домързя да кликам на линковете, но ми беше хубаво и спокойно че ги има – някак си едно такова: „ако искаш повече имаме. няма да свърши ей сега и без предупреждение, преди да ти е писнало..“
    освен това, въпреки, че ми го разказа преди това, да си го прочета ми беше дори по-хубаво 🙂
    П.С. Съвсем без връзка вече трети ден се каня да те питам как се казваше онова вино дето го пихме в Back Ground? мноо хубаво – вкуса му още си живее в устата ми.. (и спомените ми го доокрасяват 🙂

    Posted by a-tipova | ноември 12, 2007, 12:31
  4. хм, забравих. беше смеска от санджовезе, монтепулчано иии … трябва да се провери на място. 🙂

    Posted by marsian | ноември 12, 2007, 12:59

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: