//
you're reading...
кучешки живот

Бъстър and Those-Who-Must-Not-Be-Named

Размерът на човека (и кучето) и по-точно тяхното отстояние от земята има значение. Една Блогиня ми разказа как на други места обучават родителите да следят за безопасността на децата.

         Трябва да се наведеш или да клекнеш, за да видиш това, което вижда един 80 сантиметров човек. И което го плаши, респективно.

Пробвах с Бъстър, ама при него не работи.

Онзи ден вечерта, както си стоеше изведнъж се разлая срещу телевизора. Досега не му обръщаше никакво внимание, затова се заинтригувах. Не видях причина да лае, освен, че рекламата, която течеше беше обидно тъпа и можеше и той вече да се е възмутил. Но отхвърлих този вариант като несъстоятелен, защото Бъстър все още няма толкова добър поглед върху рекламопроизводството. Просто няма достатъчно ерудиция, не че му липсва усет и интелект.

Продължи да лае леко пискливо и дори да отстъпва на заден и накрая ми седна върху чехлите, опирайки гръб в краката ми. Дотук добре, но като посъбра смелост се огледа и вече съвсем сериозно издигна глас към стената, към шкафа и в други интересни посоки. Колкото и да се навеждах до неговото ниво не видях абсолютно нищо особено. Обаче със сигурност установих, че следи нещо, което аз не виждам.

         Ей! – заканих се към нищото. – Я, да престанете да ми плашите кучето, че като стана … Хари ще ви се види като момченце с пръчка.

Това помогна. Вечерта нямаше повече ексцесии, а на сутринта установих, че невидимият враг се е преместил някъде над кухненския балкон, малко над парапета и леко в ляво. Бъстър и в момента се разправя с него, но аз съм великодушна. Важното е, че отлетя извън пределите на апартамента. Нека си се порее там отвън, като измръзне съвсем ще му писне и ще се разкара.

Advertisements

Коментари

3 thoughts on “Бъстър and Those-Who-Must-Not-Be-Named

  1. Отдавна беше имах едно такова страхливо куче. Понеже Бъстър е мъничък – това му е простено… според мен не му се карай като лае (стига да имаш възможност – разбирай дружелюбни съседи). Така ще стане един оперен красавец, а не страхопъзльо, лягащ под пейката при първия появил се пинчер! Може би през деня нещо го е впечатлило и вечерта на сигурно в дома си го изкарва на спомените си 🙂

    Posted by Ивката | декември 5, 2007, 19:13
  2. хм, той хи

    Posted by marsian | декември 6, 2007, 01:15
  3. ч 🙂 (лаптопа ми е нов и не целя правилните клавиши без да гледам) не е страхлив, обаче е адски емоционален и съвсем леко 6 часа. То в тая среда дето живее… благодаря все пак за напътствията, винаги е полезно да погледнеш нещата рационално, отстрани, когато вече съвсем си се овъртял в тях 🙂

    Posted by marsian | декември 6, 2007, 01:19

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: