//
you're reading...
долни инсинуации

Четири издънки

Гледна точка

Жената на моя Най-добър Приятел си изгубила чантата. Ама съвсем. И в пълно противоречие със закона за запазването на материята – нищичко не излеждало като да е останало след нея. С Най-добрият ми Приятел претърсили тази и няколко паралелни вселени – никаква следа.

Тогава сменили ключалките, блокирали кредитните карти, деактивирали мобилните сметки и дори купили нова чанта, портмоне и други тайнствени вещи, чието наличие е задължително, за да може една торба да постигне ранг на „дамска чанта”.

След като свършили всичко това, намерили чантата на балкона на нейната кола. Най-добрият ми Приятел споделил със свой приятел случката, пред жена си.

–         Тя си изгуби чантата… – започнал.

–         Чакай, чакай! – намесила се Жената на моя Приятел. – Не аз съм я изгубила. Ти не я намери!

 

Пътна помощ

Тръгвам си аз от едно гостуване, през далечната 1994 година, към един през нощта. Кварталът – до затвора – е тих по това време. Понечвам да запаля колата – ядец. Въртя, суча – нищо. Колата беше нова служебна фиестичка, и в няколкото месеца, в които всеки ден я ползвах, се е държеше напълно прилично. „Ще я подкарам, каквото ще да става”. Улицата беше идеална – права, дълга, празна, с обещаващ лек наклон.

Добутах я до правилната позиция и задействах познатата система за палене от инерция. Тц. Повторих операцията няколко пъти, без успех. Вече започвах да преполовявам удобната улица, моят единствен шанс.

Отстрани имаше миниатюрна кръчмичка, гостоприемно осветена и пълна с няколко местни пияници. Минах покрай тях като на парад, пуснала колата по инерция, увлечена в нецензурен монолог пълен с обиди, заплахи и редки, за разнообразие, молби. Пияниците зяпаха втренчено няколко мига, после единодушно скочиха и ме обградиха с героизъм, леко ферментирал.

–         К’во бе, маце? Що не пали? Дай ние ш’те бутнеме, няма проблеми.

Бутнаха, трима мъже. Така я засилиха, че можеше и да излети ако беше запалила, ама не.

–         Ръчкай втора, втора, давай с’а, давай!! К’во прайш, бе? – вече съм спряла. – Дай на мене!

Дадох му, колкото да се уверят, че няма да стане. След 2-3 опита бяха съвсем сигурни, с изпарени ентусиазъм и ценни грамове от изпитата евтина водка. Предложиха ми да викна пътна помощ и да пийнем заедно, докато чакам. Беше вече два и нещо, но щедро ме увериха, че мога да остана и цяла нощ с тях, ако искам.

Мисля, че точно тази перспектива ме накара да се сетя. Колата имаше секюрити прекъсвач, скрит под педалите. Лично го бях включила, когато я паркирах. Ритнах го тайно, моментално запалих и отпраших. Единият ми помаха.

 

Загуба

Някога Високият Мъж от Онзи Бар отишъл с приятели на зимна хижа. Били петима – една двойка, Високият Мъж, и неговият Приятел с Девойка, с която бил стигнал само до първа база. Приятелят тръпнел да постигне по-високо спортно майсторство същата нощ в хижата. Там заварили още пет парчета, така че направили весела, шумна компания. Пили, яли, закачали се, забавлявали се. Приятелят на Високия Мъж, също висок и доста як, изведнъж скочил и изревал.

–         Няма ми паспорта!!!

Всички млъкнали и го зяпали.

–         Международен паспорт, с 10 долара в него!!!

–         Чакай бе, пич, – отзовал се един Отворко от другата група. – Виж си първо в багажа, потърси го. К’во си се развикал. – И дълбоко погрешно се усмихнал на Девойката, тази с първата база.

Приятелят го изгледал с много мрачно подозрение, но потърсил. Всъщност скоро всички търсели. Навсякъде. Но не би. Паспортът го нямало, заветните 10 долара – също.

Тия момчета не са от колебаещите се, а и били в позиция на силата – чиста, мускулна – затова заградили вече вражеската група и буквално взели да ги претърсват. Приятелят на Високия Мъж особено подозирал Отворкото. Той пък много се дърпал и не щял да бъде унижаван с претърсване, макар, че назрявала пиянска свада и собствените му хора го увещавали да обърне джобовете, за да „види тоя тииийт, че не си му гепил паспорта и да миряса”.

Отворкото се заинатил, така че нашият Висок Мъж и третият от тяхната двуметрова дружинка – нямало как – го хванали и го … задържали. Сценката ставала все по-грозна, насилието било по-скоро психологическо, но затова и по-гадно. Момичетата мълчали, но не с възхищение. Сложили Отворкото да полегне, а Приятелят, изпълнен с праведен гняв се навел да го тараши.

Тогава Девойката се пресегнала и измъкнала от задния джоб на Приятеля стърчащия международен паспорт.

–         Това ли търсиш?

–         Ъъъ! – не бил много съобразителен тази вечер. – Да! Я дай да видя 10-те долара вътре ли са… Тука са! Тоя тииийт тиийт ги беше взел и ей с’а ми ги е пъхнал обратно в джоба, сигурен съм…

–         Аха. – споделила Девойката последните си думи.

Високият Мъж каза, че на сутринта се спасила към града, самичка, неподатлива на увещания.

–         Засили се през пъртината и това беше.  

Advertisements

Коментари

4 thoughts on “Четири издънки

  1. Ма, къде е четвъртата?!
    четвъртата издънка е, че няма четвърта
    или
    е онази за зипото във ферибота от гърция за италия
    ма нея само аз и шепа гръцки учени я знаем, така че не може да е четвърта…
    ах

    Posted by a-tipova | декември 15, 2007, 20:18
  2. браво!!! ти си най-добрата. бях заложила капан, но вече няма кой да се хване, защото точно ти първа си коментирала. тц, чудя се дали да не ти изтрия коментара 😀
    не само, че е четвърта издънка заглавието, ами е и затворен кръг. много забавно. докато ти не го развали, де 🙂 🙂

    Posted by marsian | декември 15, 2007, 20:48
  3. Номерът с „ключето“, което не позволява на колата да запали, го е правила и една моя приятелка със собствената си кола. И горе-долу със същия ефект – разни хора гледат, бутат, колата не пали. Накрая все пак един от тях се сетил и й напомнил. Само дето всичко се разви някъде по обедно време, не през нощта.

    Сетих се как след първи курс в университета бяхме на море с разни колеги. Един приятел си загуби кръстчето на плажа. Нищо особено само по себе си, но понеже било подарък от майка му, ценно за него. Преровихме сигурно един кубик пясък в търсене. Даже намерихме една пружина от креват и я ползвахме като сито. Не го намерихме.
    След един-два дни той си го намери в сака.

    А израза „намерили чантата на балкона на нейната кола“ нещо не го разбрах.

    Posted by Анонимен | декември 16, 2007, 17:41
  4. равното място зад задните седалки и под стъклото е балконът, аз така му казвам, де 🙂

    Posted by marsian | декември 16, 2007, 22:34

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: