//
you're reading...
долни инсинуации, дотам и обратно

до европа и пак на марс #4

Четвъртата издънка 

 

zippo-venetian.jpg 

Понеже капанът в „Четири издънки„* не проработи, реших да напиша и истинската четвъртата „зипо“ издънка, малък реверанс към Тарантино, Тим Рот и цялата им побъркана групичка.

Мдаа. Пристрастена съм към зипото си. То е красиво, ветроустойчиво и ми съдейства като се тровя поне да е със стил. И най-вече това конкретно зипо ми е скъп подарък от Г.Д.В., купен някога в една щастлива Венеция.

Седейки озадачено до Г.Д.В. в нощния бар на един гръцки ферибот, изведнъж установих, че го няма.

Носех калъфчето закачено на джоба на сакото си цял ден, вместо на колана, защото пуловерът ми беше дълъг и го покриваше. Ужасих се – вече не беше там. Преджобих старателно себе си и объркания Г.Д.В., пропълзях под нашата и няколко съседни маси и в пълна паника изхвърчах към каютата. След още малко тичах към ресторанта, оставила каютата като след обиск, обир и ергенско парти в едно. По пътя, задъхано прехвърлях всички възможни варианти – да са го намерили и да са го свили и аз да ги пребия с шала си. Или, ах, да са го намерили и да ме чакат, за да ми го върнат и дали трябва да им дам бакшиш.

Ресторантът беше затворен, но видимо обитаем, затова заблъсках отчаяно по заключената врата. Когато шашардисаните гърци ми отвориха, профучах край тях и се заех да пълзя и под масата, на която бяхме вечеряли. Нямаше го. Изправих се все така рязко и нападнах тримата сервитьори, които събрани в почтителен шпалир, непочтително бяха оглеждали стърчащия ми изпод масата задник. Изглежда бяха останали доволни, защото ме зяпаха със странна смесица от възхищение и страхопочитание. На гърците винаги им личи.

–         Търся едно зипо, сребърно, в кафяво калъфче. Има изключителна сантиментална стойност. ТУК БЕШЕ. – изстрелях на брилянтен английски, неимоверно подобрен в последните секунди, с помощта на Неволята.

Докато говорех вървях заплашително към тях, а те отсъпваха, докато единият не опря гръб в прозореца. Другарят му, в безмислен героичен порив се протегна и с бързо движение докосна колана ми, – вече бях само с къса блуза под сакото – после дръпна ръката си като опарен и изпелтечи:

–         Тттова ли търсите?

Зипото си стоеше кротко, прибрано в своето кафяво калъфче, закачено на колана.

–         Ду нот спййк! – заповядах гордо, врътнах се на пети и излязох в пълна тишина.

 

Впрочем, хващам се на бас на един пръст малцово, че зипото ми няма да запали десет от десет пъти.

 

Песен в нощния бар 

Цялата обстановка и програмата бяха твърде сюреалистични в онзи нощен бар. Като някакъв гръцки дийп соц, който никога не се е случвал. Мазни сервитьори, покъртителен кич, а барът преливаше от ентусиазирани баби и дядовци от Гърция. Играха бинго и на други непонятни томболоидни игри, а накрая малък оркестър им засвири правилните парчета. За капак, една от бабите стана и тя да попее след настойчиви увещания от публиката и съответните отмахвания от нейна страна. Без да  е изненадващо, се оказа по-талантлива и много по-жизнена от професионалните певци, така че си спечели заслужени овации и купонът се възроди като цяло. Техният. До нашата маса се настаниха две специфично среднощни каки с двама мазни, загорели кавалери, чиито малоумен разговор трябваше да подслушвам по неволя, споделяйки го с гръцката фолк-естрада. Но просто не ни се спеше, затова си висяхме там, напитките ни отлежаваха, не говорехме много, а само зяпахме унесено. Постепенно настана онова скучно време, в което не е ясно кого го мързи повече. Клиентите да се разотидат или сервитьорите да ги обслужват.

Радвам се, че ме мързя и мен. Защото музиката спря и в тишината се чу един невероятен глас. Същата гръцка бабка пееше прословутото им сагапо, но както само един човек съм чувала да пее, така седейки си, сама, unplugged. Както Моята Баба, Бог да я прости. Същият нежен, чист глас, като на момиче и толкова съвършенно искрена емоция, която се лее и танцува из пространството, смесва се с музиката и двете изпълват целия свят с безтегловност, безвремие и смисъл. Когато слезеш обратно на земята, в измисления нощен бар на един ферибот, шокът е още по-голям.

 

Морето нощем 

По-рано, след вечерята в гореописания ресторант, с Г.Д.В. решихме за десерт да излезем на палубата, въоръжени с ветроупорни дрехи и малка хулиганка с уиски. Обиколихме всички празни, хлъзгави палуби и дори се чудехме дали да не посетим и предната, за да разперим там ръце и да се обичаме както е по сценарий. Отказахме се, защото и на ферибота това е забранено и заградено, както и на Титаник, но най-вече защото при нас духаше наистина зверски, съвсем като на филм, но друг. Не помня на Леонардо Ди Каприо така да му се вееше перчема там, но на мен почти ми отвя мозъка. Язък, съвсем не ми остана. Но си струваше. Споделеното нощно море е вълшебно – кристалният тъмносин въздух, мирисът на вълни и на фериботни машини, белите пръски отстрани, необяснимо топлите ръце на Г.Д.В., всичко.

 

Октомврийски следобед 

sea-175.jpg

Още по-рано, когато се качихме на ферибота, следобедът едва започваше. Споменавам го, защото цялата атмосфера беше такава – лейзи афтърнуун. Топло слънце, ярка светлина. Венецианското фериботно пристанище някак мирно пустееше, а нашата машина имаше широка „слънчева палуба”. И разбира се – пространство, много широко морско пространство, носещо съвсем определено усещане за свобода. Всички бяха едни такива лежерни и спокойни. Пиеха бири и коктейли, препичаха се, четяха, решаваха кръстословици и судокута, зяпаха надолу към далечната вода. Подготвяха се да мързелуват цели 24 часа. Някои бяха с кучета, до едно симпатични, и те спокойни и кротки. Оказа се, че за тях има определено място на по-горната палуба, с паянтови къщички наблъскани една до друга, но пък през деня ги пускаха долу, така че стопаните им висяха до последно там, за да не ги затварят без време. Споделеното следобедно море също е прекрасно.

 

Венеция 

Но най-прекрасна е Венеция. Оказа се, че фериботът минава право през Канале Гранде, поемайки своя път към майка Гърция. Приятна изненада, особено щом е слънчево в края на октомври, Потъващият град свети под тази своя особена светлина и не си длъжен да се ръгаш в навалицата, за да го разгледаш. Японските туристи от малките корабчета долу ни махаха ентусиазирано, защото фериботът ни е голям, бял и – по свой начин – красив, накацан от снимащи пасажери, като платноход от чайки. Също атракция.

 myplaces-175.jpg

Моят личен фаворит и тук, както и навсякъде са миниатюрните балкончета на покривите. Отрупани с цветя и вечнозелени растения, с малки масички и тентички, надвиснали над водата. Все едно дали са над Сена, Големия Канал или Арно. Е, май Арно (Фиренцето) печели от тези трите. Чудно обаче, пак казвам, как живеят местните. Може би се свиква, или пък не. Като ги знам колко са кисели.

 san-marco-175.jpg

Сан Марко е пълен с народ като в средата на лятото и от висотата на нашето положение още по-ясно се вижда колко невъобразимо огромна е тълпата. Как няма да потъва. Това са страшно много хора, тежат.

  

Ciao, до #5.

  

* А беше готин, капанът. Ако издънките са само три, тогава заглавието „четири“ също е издънка. Тогава стават четири издънки, и вече уж всичко е точно. Ама не, защото всъщност, заглавието вече не е издънка. Значи пак са три. И така до безкрай.

Advertisements

Коментари

5 thoughts on “до европа и пак на марс #4

  1. ти си луд учен, човече 🙂

    Ду нот спийк!!! хахахахах 🙂

    Posted by longanlon | декември 16, 2007, 16:08
  2. Историйката с баса за палещата запалка е дело на Роалд Дал, поне той я е публикувал като разказ. Иначе определено ме изкефи подходът на сценариста (Тарантино?) в съответната част на въпросния филм – нищо общо с разказа.

    Posted by Анонимен | декември 16, 2007, 17:51
  3. ммм, съблазнителен морски разказ… ще чакам петата част 🙂

    Posted by razmisli | декември 18, 2007, 17:22
  4. 🙂

    Posted by mislidumi | януари 11, 2008, 11:07

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: такъми: рос « уеб бюлетин на радио марс - февруари 25, 2009

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: