//
you're reading...
e-sland

The e-sland

 

неделя: 1-ва.

основен въпрос: Къде съм?

основно откритие: Има 120-градусов ром

поука: Ромът не доказва нищо

лозунг на седмицата: Корабокрушенци от всички страни – обозначавайте се!

 

esland.jpg 

 

 

Разбира се, корабокруширахме неподготвени. Това беше първото и единствено засега реално нещо на острова. Ей така, събирайки албуми и правейки конспект, просто един ден вече бяхме там. Имаше кратка еуфория, предшествана от още по-кратка паника. Най-дълъг беше махмурлукът, предизвикан от местния 120-градусов ром. Батериите наистина не свършват, но, за беда или за щастие, и ромът – също. Приспособяването ще възникне по-късно.

Мярнах Ю! да тича към плажа с разсеяна физиономия и наточен лаптоп. Подозирам, че е написала послание за помощ, все пак. Именно тя, някак си успя да материализира острова, нека й е сега. Никола вероятно се е усамотил и предполагам, че прави хореография за Нетостоенето. Самотата тук е електронна, странно усещане. Всичко е още много объркано. Добре, че имаме някаква връзка със света. Или не е добре? Притесних се като видях, че са успели да снимат брат’чедката от марс. Все се мотае в обсега на камерите, бунтарка е. Но… там родата да си се оправят с нея. Аз, всъщност, я подкрепям – тайно.

Наистина не мога да си събера мислите. Добре, че Размисли е тук някъде – тя да мисли и за мен. Моля и благодаря. Въобще, още не знам кои са тук, макар, че имам чувството, че не всички корабокрушират едновременно. Очаквам да дойдат и други. На всеки може да се случи. Може, примерно, и Пипи да е наоколо и да съчинява протестна нота срешу несправедливата липса на енфие в първата доставка с провизии. Истината е, че корабокруширахме по тъмно, после държахме речи и пихме много от този ром вечер, а денем спяхме – поне аз.

Всеки, който осъзнае, че е попаднал тук обаче, да не се притеснява да се обяви (или обозначи, ако е педант). Засега няма дъска за обяви, така че всеки да си пише за неговите преживявания в неговия си блог и просто да пингне Ю!. Смело, хора! Тук има живот, може да се окаже и много забавно, кой знае.

Уф, дори на Карибите човек не може да се отърве от организационни въпроси. Започвам да рисувам карта на острова. Засега виждате само много груба скица. Легенда (отвън-навътре, пълно с геоложки и други (не) природни аномалии):

Най-светлото синьо са плитчините около острова.

Жълтеникаво – прекрасните бели плажове. В западния край, дори има голяма пясъчна коса.

Ярко зелено – различни гористи и други флорирани местности, ниски.

На изток има доста висок връх, отбелязан в черно – скалист и съвсем гол на края. Изобщо източният бряг е стръмен и скалист. Има пещери и риф, както и малко прекрасно заливче. Уви и ура – трудно достъпно и откъм сушата и през рифа.

А обратно на запад, в океана се влива река, която идва от един водопад, врязан в скалите, които обрамчват голямо високо плато. Точно в средата му има дълбока котловина, с вълшебно сладководно езеро, което се пълни от една река, чийто извор е някъде на североизток – на високото.

Някъде в пещерите и/или в езерото има съкровище, много ясно.

Северозападният и южния край са богати на всякакви полезни и неизследвани растения.

Червената точка съм аз. В момента ви махам, ехоо. Другите не ги виждам наоколо, сигурно вече изследват острова. В гората нещо ръмжи, други пеят и крещят – не са блогърите.

Като казах „Карибите“, какво ли съм имала предвид? Изобщо не съм сигурна, че сме там. Ромът не е доказателство.

 

Хайде, очакваме включване. Нали Ю!?

Advertisements

Коментари

16 thoughts on “The e-sland

  1. 🙂 Великолепно! Ей, даже и карта си имаме вече. Гледам, не си си губила времето през почивните дни. Остров от такъв хаотичен тип изисква много работа. Името е страхотно! Поздравлния! Ще те изберем за организатор, президент или парцалена кралица. Аз попаднах на Средко, който ме учи на техния език. Ще разказвам скоро. Невероятно усещане е да изследваш нови езици!

    Posted by mislidumi | януари 27, 2008, 17:56
  2. Аааа, чакай! Ако ще ме избирате за нещо от тези, пу да е парцалена кралица! И то, само ако не ме карате да ставам рано и да плаша гаргите на нивата. 😀

    Чакаме включвания.

    Posted by marsian | януари 27, 2008, 18:39
  3. Звучи чудесно, а и географията на Острова е доста прилична като за тоя размер. Моля те не забравяй да добавиш няколко малки поточета с леденикава вода, та да има къде да изстудяваме някои от питиетата. Също така аз във времето в което не правя хореография за нетостоенето съм обещал да гледам чушки и домати, така че ще ми трябва малко плосък терен за градина.

    Дали са Карибите наистина, а не някой от испанопортугалските острови край Африканския бряг? Как можем да разберем и има ли някакво значение?
    Видях да минават три енота, отивам да ги разгледам.

    Posted by nicodile | януари 28, 2008, 01:44
  4. 😀 😀 после да ги опишеш, никола. и не, като че ли няма значение, къде сме. или?
    пс: мисля го, това за напитките. проблемът с махмурлука не беше толкова от 120-те грададуса на рома. Температурата също е е е … мъчи. Имаш плосък терен. На юг и на северозапад. 😀 Просто вече ги помирисвам доматите – свежи, уханни …

    Posted by marsian | януари 28, 2008, 02:47
  5. Аз мисля, че тъй като така и така си го измисляме тоя свят, редно е да кажем, че ромът е по-специален. В смисъл почти не дава махмурлук- просто ако прекалиш на следващата сутрин си леко мързелив (което бездруго е случаят) и се лекуваш с лежане по пясъка или пък на сянка точно до водопада.. свежа история 🙂

    Интересно ми е какви риби се въдят в тия бистри води около острова. Дано да няма акули много, защото иначе ще трябва да помолим Пипи да сложи мрежа срещу тях както навремето направи на остров Корекоредут…

    Posted by nicodile | януари 28, 2008, 20:50
  6. Хе хе… Ако аз съм натоварена със събирането на мисли е все едно сляп окат да води. Аз затова си направих блог, да си събирам мислите :))

    Иначе островът е страхотна идея! Звучи ми като малка утопия, иначе има подходящи питиета и за тропически остров. Например безалкохлно julep и алкохолна сангрия, с нар 😉

    Преди време четох някъде, че идеалният брой за малка група е 7, като това било най-оптимална възможност за спойка на групата и едновременно разбообразие на гледните точки (съответно всеки да допринася с нещо различно за групата).

    Posted by razmisli | януари 28, 2008, 21:18
  7. Прекрасно. Само на този остров да не стане тарапана и да започнем да си играем на „Повелителят на мухите“.
    Тръгвам да търся лед за да си направим дайкири.

    Posted by kanew | януари 29, 2008, 17:39
  8. razmisli, точно това е причината – вече имаш опит със събирането на мисли, в блога си. аз, например, дори не съм опитвала 🙂
    razmisli и kanew, идеята е всеки да си корабокрушира, когато си иска и колкото си иска, това е свободен остров. дори не може да се пренасели, защото вмигом ще надраскаме нова карта.
    btw: метнете едно дайкири и насам. пълниш кокосов орех с него, залепваш дупката със смола и хвърляш към източното заливче – там съм. пещерата е връх някакъв!!! 😀

    Posted by marsian | януари 29, 2008, 21:07
  9. Апропо кокосов орех – някой да предложи технология за брането им, запасите свършиха и масрианката има да си чака дайкирито. Опитах се да мятам камъни по дървото, да се катеря като маймуна, да моля маймуната да ми хвърли няколко, но тя избяга… Малайзийците тренирали макаци (множественото число на макак така ли е?) за събирането на реколтатата от кокосови орехи, дали и марсиназите имат подеобен опит? 😉

    Posted by mislidumi | януари 30, 2008, 13:01
  10. Едва ли дресировката на макак или друго животинче е присъщо, любимо или изобщо познато на марсианците занимание. В хрониките се споменава за кучета, но няма безспорни доказателства, че в резултат на взаимодейсвието с марсианци, кучетата са усвоили полезни знания и умения 🙂

    За бране на кокосови орехи любителите на комфорта могат да използват дирижабъла (кожен салон, климатик… изобщо всички екстри) Паркиран е над ливадата, до езерото.

    По-смелите нека опитат с летящите крокодили. Винаги когато не летят, те се излежават в сянката на дирижабъла. Предишен опит с езда, планер и парашутизъм ще бъде изключително полезен.

    Posted by Станислав Точев | януари 30, 2008, 20:35
  11. 😀 😀 Сърбят ме ръцете да напиша и аз, но съм решила да чакам до неделя. Пфу, това планиране ще ни изяде главите. Но нищо, и това ще мине – просто вреден навик от цивилизацията.
    Все пак, след като се реши въпросът с кокосовите орехи, може ли вече да си получа дайкирито?
    Станислав, добре, че ми каза за крокодилите! Изкарах си акъла, когато покрай пещерата взе да кръжи един, изгорял на дирижабъл. 😀

    пс: Работата с кучета винаги е давала противоречиви резултати. Беше доказано, че в резултат на взаимодействието с марсианеца, кучетата са се научичли на прости имитации. Например, ако влизайки в банята, носиш хавлия – и кучето също взима своята и я носи. Обаче възникнаха проблеми от факта, че на марс не използваме точно хавлии и точно баня. 🙂

    Posted by marsian | януари 30, 2008, 23:41
  12. Щом нямат баня и хавлия, за какво ли са им кучета?!

    Posted by mislidumi | януари 31, 2008, 00:20
  13. 😀 край! ще го направя! скоро, скоро ще имаме собствено островно пространство. към 13/2 да кажем.

    Posted by marsian | февруари 1, 2008, 03:15

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: Първи стъпки в овладяването на езика на местното население - записки от е-сланд « ю - януари 28, 2008

  2. Pingback: The e-sland 2 « уеб бюлетин на радио марс - февруари 3, 2008

  3. Pingback: мд 02 » Blog Archive » Първи стъпки в овладяването на езика на местното население – записки от е-сланд - април 4, 2010

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: