//
you're reading...
безстопанствени

State of Play vs. State of Play

state-of-play.jpg

 

Пиесата на BBC – а не предстоящата  холивудска „драматизация“ – е страхотна идея за филмов маратон. Проверено.

Хрумна ни да го направим наскоро с Приятелката ми и Любимия й. Първоначално решихме да гледаме всички серии на StarWars в хронологичен ред и в един ден, но нещо не ги събрахме в най-близката видеотека. Пък и още не сме си купили R2D2 Player-a, така че можем да изчакаме. Грабнахме първото нещо с дължина три диска.

State of Play се оказа направо учебник по филмопроизводство от този вид – ТВ новела, сериал. Прецизно заснето, забележителна актьорска игра, рядко адекватен кастинг. А когато го гледаш накуп е още по-забавно, защото накрая имаш чувството, че си някой друг. Става така, защото е много дълго за гледане, а и понеже е адски добре направено – влизаш с двата крака вътре и там си оставаш. Героите започват да ти изглеждат като твои близки, обстановката – отдавна позната. Британските и шотландски (ирландски?) акценти на актьорите звучат като най-естествения начин да чуваш английски. А Бил Найти е абсолютно неотразим. Забавен, различен, възхитителен – и той и героят му. Може би го помните най-вече като застарелия рокаджия от Love Actuallyедин също пълен с гениални британски актьори и твърде забавен филм.

Въобще, британците си имат един забележителен трик. Умеят да се самоиронизират. Казвам го, защото така изглежда, макар, тайно да подозирам, че само се преструват. Важното е, че докато се осъзнаеш, някакви филмови герои са ти влезли дълбоко под кожата. После, каквото и да направят ти изглежда възхитително, смислено и адски забавно. Дори да е невъзможно или, най-малкото, нереалистично – вярваш им. А когато добрият прецака лошия, или системата, или съдбата – леле, как се радваш! Даже можеш да стигнеш дотам, че да ръкопляскаш като бебе пред тайд за супермайки. Излагация, знам, но това ще ти направят те.

Те – да, но Холивуд – едва ли. Съгласете се, че колкото и да плаче Лив Тайлър, никой не вярва, че Брус Уилис наистина може да спаси света.

В началото, когато установих, че Universal щели да снимат филм по същата пиеса на Пол Абът, се зарадвах.  Така, де – пак ще иде реч за моите хора. Журналистът щеше да се играе от Брад Пит – много е подходящ за ролята, наистина. Но не би. Той самият нещо не харесал сценария, и понеже сценаристите в Холивуд стачкували, нямало кой да го му го пренапише и се отказал. Дори щели да го съдят. Много важно. После Едуард Нортън бил заменен от Бен Афлек за ролята на конгресмена, а Ръсел Кроу щял да замени Пит. Звучи все по-зле. Някъде пишеше, че можело да поканят Джони Деп, вместо Брад Пит, което изглеждаше като повод за кратка еуфория, но явно е било само слух. Трижди уви, защото Джони със сигурност би могъл да добави една много важна нотка на ексцентричност в бъдещия филм. В BBC-версията я има, благодарение на Найти. И, може би, именно тя е причината да разсъждавам по тази тема вече – я, да видя колко – 1848 знака, без спейсовете. Но като гледам в IMDb, ролята на Найти (редакторът Cameron Foster) въобще не я виждам, язък. Все пак, филмът още не е излязъл, може пък …

Иначе, пиесата наистина си плаче за Холивуд – политическа интрига, съспенс, любовни истории и журналистически разследвания, плюс съответните професионални драми. Жалко, обаче, че много хора – точно заради тази холивудска реплика – вече съвсем няма да видят оригинала на BBC. Просто е много дълъг – нищо, че е чисто филмово удоволствие.

Рано е за залози, обаче каузата на BBC-версията изглежда безнадеждна. От друга страна, не твърдях ли аз самата, – и, моля, без странични асоциации – че забавните неща, всички ги харесваме по-продължителни?

Advertisements

Коментари

2 thoughts on “State of Play vs. State of Play

  1. Джони наистина би могъл да е самоироничен. Още като застане пред камерата и излъчва самоирония.

    Иначе, не мисля, че забавните неща ги харесваме по-продължителни, а по-скоро многосерийни на малки парченца. Поне за хора като мен с кратък attention span 🙂

    Posted by razmisli | януари 28, 2008, 21:10
  2. хм, аз съм толкова мързелива, че само докато ми стане кеф от забавното минават петилетки. не ме брой. 😀

    Posted by marsian | януари 29, 2008, 21:11

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: