//
you're reading...
долни инсинуации

Да си пазим ли главите?

 wys.jpg

 

Сет Годин много пише и говори за любопитството. Това си му е тема и той често свежда причините за световната глупост и световната скука до убиването на любопитството – било то в зародиш или не. Мен ме убеждава, особено в частта за маркетинговата глупост и скука.  

Наскоро Бащата на Най-добрия Приятел на сина ми спомена, че предупредителните надписи ни правят с времето все по-глупави, безпомощни и подчинени.  

Например „Внимание, кафето е горещо!” или паят, или каквото там дават в МакДоналдс. Или „Пази си главата!”. Или дори „Пази си краката!”, какъвто превод чух на „Watch your step” в някакъв филм наскоро. Или „Внимание, хлъзгав под!” или автоматичните врати на трамваи и автобуси, пищящият сигнал в колата, който те подсеща да си сложиш колана. В т. нар. по-развити държави тези предупреждения са още повече, отколкото тук. 

Табелната индустрия, твърдеше Бащата, процъфтява спестявайки на компании и държавни институции огромни суми от съдебни дела, които пострадалите при хлъзгане върху хлъзгав под и изгаряне с горещо кафе биха водили срещу тях.  Те ни манипулират.

Днес, прочитайки поста на г-н Годин озаглавен No userservicable parts inside се сетих, че общата им идея с Бащата, е че предпазвайки ни уж от рискове, ака – грижейки се за нас, тайнствените „те” въщност ни ограничават и роботизират. Придвижвайки се доверчиво от табела до табела се оставяме да направляват стъпките ни, влизаме в коловоза и доброволно се продаваме в робство. Обръщаме си главите накъдето ни кажат и те – горките ни тиквички, постепенно се изпразват откъм любопитство, амбиции и изследователски дух, докато не почнат да дрънчат съвсем на кухо, колчем ги фраснем в някоя твърденискостояща улична табела.*

Аз, обаче, се заядох с Бащата. Донякъде, защото неконформизмът му често отива твърде далеч и заприличва на обикновен анархизъм. И донякъде, защото наистина съществува друга гледна точка. Удобство. За хора като мен, които и без това са родени с някакъв вграден антигравитационен дивайс – неуправляем, впрочем, много често предупредителните табели се оказват спасителни. Ужасно съм завеяна и въпреки че, съм уж интелигентен възрастен човек, наистина съм в състояние най-безхаберно да изпия парещото кафе и после да плюя и да подскачам в центъра на търговска зала в МакДоналдс. Но и не съм сама.  

Тази вселена е толкова информационно претоварена, че понякога се чудя как не е потънала в околовселенския океан или каквото там се случва с претоварените вселени. Информацията е предимно спам, и макар че, всеки ден се учим в движение да го игнорираме, той си остава там някъде в главите ни. Стои като непрекъснат шумов фон, правейки с времето мозъците ни на каша, която – сами разбирате – вече не отговаря на първоначално заложените технически параметри. Тогава на помощ идват табелите. Не е нужно да мислиш, просто караш по спасителното въже и оцеляваш. Ясно е, че на МакДоналдс не им пука дали ще се опаря или не, а дали ще ги съдя или не. Ама надписът помага. Ясно е също, че алкохолните компании биха предпочели да консумираме с удоволствие и без мярка, но пишат друго, защото самите потребители ги задължават, понеже не могат сами да се ограничат. 

Тук Бащата, много ядосан, вкара тежката артилерия. Страхът, а не удобството е това, което ни кара да вървим по табелите. Да заставаме на летището на километричната опашка и да чакаме, като овце на заколение да ни събуят обувките, да ни пребъркат чантите или дори телесните отвърстия, само защото някой би могъл да застраши сигурността ни. Същите тези хора, които съвсем законно биха застреляли всеки, който влиза в къщата им непоканен, се влачат примирено към охраната, за да съблекат там свободата и достойнството си. И с примирението на овце твърдят, че го правят защото са реално заплашени. А всъщност, дългогодишното следване на уж невинните предупредителни табели ги е превърнало в зомбирани страхливци, които не задават въпроси и не поемат никакви рискове. 

Ей, удари ме право в сърцето.  

А вие, какво мислите?

––––––

* Впрочем, има няколко особено агресивни на Хан Крум, внимавайте! 

** Снимката е оттук

Advertisements

Коментари

16 thoughts on “Да си пазим ли главите?

  1. Внимание: Изключително съдържателен коментар! Четете на своя отговорност.

    Аз мисля…, че истината…е някъде там…

    Posted by a-tipova | февруари 20, 2008, 17:47
  2. Къде там?

    Posted by marsian | февруари 20, 2008, 17:53
  3. Абсолютно вярно е, че липсата на знаци налага повече внимание. Доказано е, че в градчета без никакви пътни знаци стават по-малко произшествия, защото хората внимават повече. Вместо да се оставят на течението на знаците и да си мислят за сутрешната оперативка, докато отиват на работа. Друг е въпросът, че понякога нямаш време да внимаваш за всичко и знаците са тези, които първи се налага да се пожертват. В този смисъл съм съгласна с казаното и от двама ви, с изключение на последното казано от Бащата, а именно, че страхът ни кара да се оставяме на табелите. Не, не е страхът. А невъзможността човек да обръща внимание на абсолютно всичко около себе си. Налага се да избира, за да може да се концентрира върху нещо. Случвало ми се е да се оправям в непознат град, да разучавам кое къде се намира, да се ориентирам в нови порядки и съзвездия от хора и отношения. В такива периоди, докато свикна, вечер съм капнала от умора, само от внимаване. Защото дори и само съобразяването дали да завиеш наляво или надясно за да отидеш на магазина, умножено по сто, изисква цялата налична енергия. Така че табелите са полезни ако спестяват малко вниманието ми, което мога да канализирам за нещо по-интелектуално. Ако има страх тук, той е страхът на Макдоналдс от съденето, а не нашият страх от неизвестното. Защтото в един момент или според ситуацията на табелите не им обръщаме внимание и ги нарушаваме.

    А ти гледай да му противоречиш на Бащата. Защото може да е неконформист за спорта 😉

    Posted by razmisli | февруари 20, 2008, 18:32
  4. Въпросът е дали малките метални, пластмасови и всички други табелки няма наистина с времето да ни зомбират. И дали удобствата, които ни отказват от мисленето не са сравними с патерици? Колкото повече ги носиш, толкова повече привикваш към тях и накрая се оказва, че си безпомощен ако ги няма. А патерицата за ума звучи още по-зле.

    razmisli, ами ако аз взема да споря с него само защото е спортен неконформист, няма ли и моето да е спорт?

    Posted by marsian | февруари 21, 2008, 01:46
  5. Marsian, а не мислиш ли, че човек има и вграден филтър, който го защитава от това да чете всички предупредителни знаци? Аз като типичен представител на зодията Везни (не, че вярвам, ама е хубаво клише) откривам хармонията в баланса на нещата. Ако тръгна за Рим, макар и всички пътища да водят натам, надявам се да срещна поне един пътен знак, който да ми кокаже посоката. Е вярно, мога да се ориентирам и по сълнцестоенето и други – забележи! – ЗНАЦИ в природта, но нямам нищо против да се ориентирам бързо и спестеното време да използвам за шляене и мислене.

    Иначе, особено разсеяните хора, струва ми се хич не обръщат внимание на табелите за хлъзгав под и горещо кафе. Знам го май от опит 🙂 Така, че тук не виждам реална заплаха. По-скоро маркетингово оригиналничене. Един мислещ човек не престава да мисли в свръх-знакова среда.

    А сега леко критично отклонение, сори за невежеството ми, обаче този Сет Годин, защо все го спрягат из блоговете като голям гуру? Все ми се струва, че жонглира с баналности, за да привлича внимание към себе си. Но признавам, не съм специалист в маркетинга, и вероятно бъркам в нещо.

    Posted by mislidumi | февруари 21, 2008, 11:34
  6. 😀 признавам, бъркаш много за г-н Годин.
    Ето няколко неща, които може би ще ти харесат:
    1. Може да се каже, че той пръв е дефинирал пермишън маркетинга. Тоест реклама, позволена (и дори търсена) от адресанта. Пример са google ads, абонирането, етц. И твърди за дебелите глави с огромните телевизионни бюджети, че там изгрява слънцето. Ако ги убеди, в някой много хубав слънчев ден рекламите (които са необходими все пак) ще престанат да ти се натрапват, а ще ги получваш когато ги искаш.
    2. Т. нар. „Лилава крава“ – отново е негова дефиниция. Тя, кравата, е обобщение на тези и идеи, които правят марката наистина уникална. Независимо за 20 души или за 200000, тя става желана, търсена и забележи харесвана като такава, защото предлага нещо именно на тях (тези 20 или 200К) с истинско уважение и внимание към техните желания и пристрастия. Отделно, че реалната работа, която върши за тях тази марка (било за услуга, продукт или каквото и да е) е изпипана, прецизна и удовлетворяваща.
    3. Социалното поведение на компаниите и марките. Г-н Годин казва, че това е бъдещето на маркетинга (и не само: вътрешната администрация, HR-a, етц.). Представлява ориентацията на бизнесите към СМИСЪЛ – не само за потребителите им, което трябва да е must, ама още дори и то не е, а за по-големи неща – пазара, страната, света. Колкото повече го чуват, толкова по-добре. Има още много, а и това вероятно е неточно, но толкоз от мен 🙂

    Относно табелите: Разглеждам само safety signs, иначе съм съгласна и с твоето виждане. Обаче, все пак мисля, че и Бащата е прав донякъде. Затова ми е интересно да разбера кой какво мисли.

    😀

    Posted by marsian | февруари 21, 2008, 14:02
  7. Абе знаех си аз, че нищо не разбирам от маркетинг 🙂

    А имам и отговор на въпроса дали бащата на детето е прав:

    Ако ти харесва Бащата, то той е прав. Ако те дразни – значи греши :-)))
    Щото по принцип на този въпрос със знаците май не може да се даде еднозначен отговор.

    Но иначе предпочитам да ме предупреждават „Внимание – зло куче!“ преди да вляза в нечий двор.

    Posted by mislidumi | февруари 21, 2008, 15:03
  8. Вярно е, че и твоето ще е спорт 🙂 Но нали той иска да не му е комфортно?
    Табелите може да ни зомбират, но пък алтернативата без е да преоткриваме всичко в света наново. Трябва да има някакъв баланс, но къде, не знам…

    Posted by razmisli | февруари 21, 2008, 16:32
  9. Не знам дали сте забелязали колко от табелките са прости дисклеймъри и колко от тях съдържат полезна информация.

    Блестящ пример е лентата на Internet Explorer която ти казва „тази страница може би прави нещо лошо, кликни тук за да го разрешиш“. Друго лубимо „гледайте си ш краката, внимавайте да не забравите нещо, пазете се от затварящите се врати“ (доста свободен прешод).

    Posted by Dimitar Dimitrov | февруари 21, 2008, 17:53
  10. Ами то затова се чуват оплаквания, че хората не обръщат внимание на предупрежденията. Например инструкциите на стюардесите в началото на всеки полет какво да се прави при инцидент никой не им благоволява и капка внимание. Електронните предупреждения на internet explorer също не им отделям много време, а кликвам на първото възможно квадратче, за да се отърва от тях. Е, самопричинила съм си няколко компютърни нещастия по този начин, но…

    Posted by razmisli | февруари 21, 2008, 18:07
  11. Табела: Следният коментар е написан в понеделник вечер, на чаша бира след 11 часа труд, съдържанието на коментара не отразява задължително позициите на автора или свързани с него лица и институции.

    1. На вратата на кабинета ми непрекъснато тропаха студенти. При това никой от тях не идваше да ми донесе парче шоколадова торта. напротив. Всички тропаха и задаваха един и същи въпрос: Имаш ли телбод?. Това защото имат да предават домашни във факултета и трябва да си защипят листата. Телбод нямам и в един момент ми омръзна да го повтарям по двайсет и четири пъти на час. Сложих табела За ваше удобство и СИГУРНОСТ, не притежаваме телбод.
    Тропането намаля, но от време на време все още идва някой и пита с разтревожено лице защо за наша сигурност? ТЕЛБОДИТЕ ОПАСНИ ЛИ СА?. Има и хора които схващат шегата.

    2. Цялата истерия с табелите е създадена от тайно общество монаси, чиято цел е да направи човечеството по-умно. Както marsian отбелязва, научаваме се да филтрираме информацията на табелите- това неизбежно означава, че съществуването на табелите стимулира мозъчната дейност. След 30 поколения човешкият вид ще е по-интелигентен и тайното общество ще пусне слух, че табелите са вредни понеже те вече ще са си изпълнили целта.

    Posted by nicodile | февруари 26, 2008, 09:49
  12. 😀 Аaaa, чак сега схванах! 😀

    Posted by marsian | февруари 26, 2008, 11:51
  13. хаха, nikodile, ей на това с масоните му се вика инфлация на ценностите. 🙂

    Posted by mislidumi | февруари 26, 2008, 13:32
  14. Ба трийсе.. Вие сте. Колко му е да се опариш веднъж, дваж, триж.. Все ще се научи човек. А точно тези табели симулират загриженост към клиента – корпоративен PR. 🙂

    Posted by sylph | февруари 26, 2008, 14:24
  15. А може ли вместо 86583746583 табели, че „ОбектА се охранява от камери“ да направят по-забележими местата, където се отваря течният шоколад, бисквитите, прахът за пране и особено горната страна на кутиите със сервизи? Просто си степенувам нуждите 🙂
    Иначе да си призная, че чета всяка, ама абсолютно всяка табела, помня й цвета и правописа, но почти никога не я спазвам (правя изключение за „Не газете тревните площи“ и производните й, които според мен единствени имат смисъл, за разлика от полза, де). Предполагам обаче, че останалата част от света няма моите проблеми и ползва табелите и указанията за улеснение. Така или иначе, остава си фактът, че табела с едно и също предупреждение на 423434135 езика направо ми дразни погледа и може да ми развали впечатлението дори от най-лъскавия лъскав курорт.

    Posted by Svetlina | март 24, 2008, 22:16
  16. Е, ти се изхвърли! 😀 Колкото по-лъскав курорта, толкова по-осъстабелено, то е ясно. Или пък, ако попаднеш в някакъв вече турбо гъзарски курорт – там има нарочен човек, който ти шепне на ушенце да внимаваш и те придържа за лакътя. 😀

    Posted by marsian | март 24, 2008, 23:37

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: