//
you're reading...
долни инсинуации

Монолог за вагината

 2-19944_from-haskovo-net.jpg

 

Предложих на блогинята, всички пишещи, които по инициатива на феминистката групово посетихме Монолози за вагината, да вземем да публикуваме по един монолог. Вижданията и стиловете ни са различни, може би ще е интересно. Може дори да е полезно. Е, може и не. 

Пиесата е забележителна. 

Целта й е да помогне за намаляване насилието над жени. Начинът й е като говори за съкровено женското – откровено.

Израстването, сексуалността (има възхитителна весела част посветена само на оргазмите – тичайте!), неравноправието, недоразуменията, неразбирането, отричането на сексуалността, истинските ужасни женски трагедии и самовнушените такива. Базирана е върху интервюта с жени – ама, всякакви – и техните разкази. Както и на отговорите им – всякакви – на няколко безумни маркер-въпроса: „Как наричате вагината?”, „Какво би носила (wear) вагината?”, „Какво би казала вагината, ако можеше да говори?”, „Как мирише вагината?”, „На какво прилича вагината?”. 

Пиесата е много искрена, разнообразна, смешна, различна. Няма драматургия, но има откровеност. Написана е за американци и на места е твърде наивна, но предвид целите й, това е съвсем разбираемо и в никакъв случай не дразни. Вагината е физическият елемент, който отличава жените. Тя естествено е интимен елемент, но докато самите жени не го познават и разбират, няма как да бъдат познавани и разбирани. Донякъде, ако не знаем коя е вагината ни, не знаем и кои сме ние. Казах – донякъде.

През цялото време не ме остави на мира натрапчивата асоциация с един разказ от Старонемския декамерон. Казва се „Безсрамница” и се разказва за една много красива девойка, харесвана и ухажвана, която се разделила със своята „срамница” (само с тази дума никой не се беше сетил да нарече вагината – в пиесата). Раздялала станала вследствие на бурен конфлинкт между двете, в който девойката обвинила срамницата, че е противна, грозна и безполезна, а срамницата нарекла девойката глупачка и изтъкнала, че тя и само тя (срамницата) е причина кавалерите да се натискат толкова на въпросната девойка. След като се разделили и срамницата хванала пътя, девойката станала безсрамница, както и била наричана, а ухажорите я изоставили до един. Горделивата срамница, от своя страна, била стъпкана на пътя, защото хората я мислели за жаба. Но, за постановката.

Актрисите са бездруго много талантливи, особено Снежина Петрова, чието изпълнение е изключително прецизно и, ами, много професионално. Вяра Коларова е забележителен комик, макар че, отдавна не бях ходила на театър и в началото ми беше трудно да възприема преекспонирането на жестовете и емоциите, които са характерни, все пак, за играта на сцена. А Цветана Манева има невероятно присъствие и излъчване. Без да е точно моят тип актриса, мисля, че е пленяваща. Изобщо, този кастинг е много адекватен.

Все пак Монолози за вагината се играе в България още от времето на Големия Взрив и на моменти се вижда колко са уморени актрисите. В един моноспектакъл умората от повторението винаги се отразява по-видимо, именно заради твърде директната комуникация със зрителите в малката зала и поради факта, че актьорите са малко и възможните взаимодействия помежду им с времето се изчерпват и износват. Но амортизациите са далеч по-малко, отколкото се опасявах, а и пиесата се играе достатъчно рядко.

Много е смешна. На места дори твърде смешна, въпреки че, самата аз спорих в полза на смешното. Определено вярвам че, за да се възприеме от толкова много хора, за някои от които самото заглавие говори за неприемливо табу, цялата тема трябва да бъде облечена в забавна форма. Мисля, че най-важната бариера, която преодолява човек, щом става въпрос за нещо ново е страхът. Не е осъзнатият страх от директна опасност, но е вътрешното безпокойство от възможността за промяна на статуквото в неизвестна, страховита посока. Затова смехът, със свойството си да отпуска и да предизвиква симпатия, преодолява тази бариера небрежно и леко, създавайки доверие и отваряйки адресанта към посланието. Отделно, много хора не могат да възприемат чуждите трагедии, както и да им ги представяш. Когато нещо е гадно, инстинктите ни карат да го отричаме. Най-малкото не приемаме, че би могло да се случи на нас и накрая го игнорираме.

Все пак, имаше някои неща, които бяха ненужно карикатуризирани, но това е стара традиция в българския театър. Сигурно е заради прословутата широка славянска душа. Ние – нейните щастливи притежатели – не сме съзнателни и отговорни, но можем да сме милосърдни. Разликата между двете се състои в позицията. Съзнателността са действията, които предприемаме, за да променим някаква несправедливост като равноправни членове на справедливо общество, а милосърдието е жест към по-слабия. От позицията на по-силния, ясно. Отделно, че нашето родно милосърдие е сълзливо и сантиментално. Както и да е, същественото е, че ако не ни разсмеят, няма да се почувстваме по-големи от хората, чиито проблеми разглеждаме и няма да изпитаме състрадание. Иначе, не знам дали оригиналната интерпретация на пиесата също не е толкова смешна. За себе си знам със сигурност, че не бих гледала нищо на подобна тема, ако не е в забавна форма – нямаше да издържа.  

Защото, от друга страна, историята, в които трагедията е осезаема и абсолютно безусловна – трагедия, която съчетава всички видове насилие, лишавайки жената вероятно завинаги от възможността за щастие – е предадена в целия й неподправен ужас. Тук има драматургия и тя внася още емоция и още трагедия, за да разкаже неща, които не би трябвало да се случват и в ада. Шокът от редуването не двете форми е голям, толкова, че на мен лично за момент ми прилоша в тъмната зала.  

 

Останах много, много доволна.

Смях се много, толкова, че съвсем наистина ме заболя коремът. После, през нощта, се разстоих и дори се уплаших. И чак тогава – нямаше как – се замислих за насилието. Пиесата ме хвана по всички параграфи. 

Насилието над жени е една от онези войни. Водят се в целия свят, по различни начини – кой по-гнусен и по-жесток от другия.  То е психологическо и физическо, внезапно-брутално и дълго-издевателско или … всичко това едновременно. Опознаването на собствената ни сексуалност, тялото ни и всички произтичаши човешки и социални феномени, могат само да ни помогнат да се харесваме и уважаваме повече, а това може да ни направи по-непримирими към всякакви форми на насилие към нас. Една такава пиеса може да подкрепи този процес, както и всяка информация, откровеността и споделянето. Не знам дали може да направи повече, защото насилието над жени е част от много по-мащабния проблем на насилието въобще.  

Но съм сигурна, че насилието над жени не бива да е законно, оправдано, традиционно и приемливо за никое общество, под никаква форма. 

 

Advertisements

Коментари

12 thoughts on “Монолог за вагината

  1. Аз останах много доволен като гледах пиесата, изпълнена от самата авторка – официалното двд с оригиналните интервюта на жените.

    Posted by Longanlon | февруари 23, 2008, 22:15
  2. Да, това сигурно си е струвало. Беше ли представена смешно?

    Posted by marsian | февруари 23, 2008, 23:14
  3. Каквото и да ми говорите, аз лично се чувствам доста неловко в компанията на жени, които открито и грубо обсъждат подобни теми.

    Posted by Апостол Апостолов | февруари 24, 2008, 03:51
  4. Marsian, спечели ме за пиесата! Досега се назлъндисвах основно защото около един милион души ми я рекламираха, но никой не каза защо я харесва, но твоя разказ ме убеди да се занеса да я гледам 🙂

    @Апостолов: Аз пък се чувствам неловко в компанията на хора, които се чувстват неловко… ако мъжете могат да обсъждат такива теми, не виждам жените защо да не могат.

    Казвам това и се плескам по челото- Петя ме е заразила нещо.

    Posted by nicodile | февруари 24, 2008, 11:10
  5. 😀 Никола, да кажеш после как я изпълняват в братската американска страна. Любопитно ми е, във връзка с параграфа за особеностите на българския театър.

    Относно обсъждането на подобни теми, винаги зависи как се прави. Има неща като възпитание, такт и прочее, които е добре да се прилагат по всички теми – както от мъжете, така и от жените.

    Posted by marsian | февруари 24, 2008, 11:40
  6. Извинения за късното включване. Можете да си изтеглите Монолози за вагината, в изпълнение на Eve Ensler от тук: http://zamunda.net/details.php?id=92832. Ще ви бъде интересно, защото са включени и кадри от интервютата със самите жени, което е още по-въздействащо.

    Роси:
    Съгласна съм с твоя текст на 99% и не знам дали има смисъл да пиша коментар точно по тази причина. По-скоро ще препратя към теб…

    За чувството за хумор…спомням си, че говорихме точно за това непосредствено след пиесата и аз тогава ти казах, че ме е подразнило чувството за хумор на места, но не можех точно да обясня защо. След като гледах изпълнението на авторката мисля, че знам. Eve Ensler много по-умело навигира между смешното и сериозното в рамките на един и същи монолог. Тя започва със сарказъм и ирония, минава през много драматизъм/болка/гняв…след което си позволява отново да се шегува. Мисля, че в някои от монолозите на българските актриси това не се получи. А в някои се получи много добре. Според мен един от най-силните беше монолога на Снежина Петрова за космите.

    Г-н Апостолов:
    Жените около вас за какви неща си говорят?

    Nicodile:
    Много се смях на твоя коментар. Според мен повечето от нас по принцип вярват, че хората трябват да имат равни прави и възможности, просто рядко се замислят за това и често се оставят на течението и общото мнение…За това е добре да се говори повече. :)))

    Posted by petya | февруари 24, 2008, 19:29
  7. Петя, благодаря за линка.

    Почти съжалявам, че се разминаваме само на един процент, щеше да ми е интересно да прочета за твoите впечатления черно на бяло. 🙂

    Не знам дали ще е толкова атрактивно да гледам през електроника, колкото на живо но определено ще го направя – след малка почивка, де. Да не стане съвсем изследователска работата. 😀

    Posted by marsian | февруари 24, 2008, 20:07
  8. Все пак би трябвало да проявим разбиране и към изказването на Апостолов. Аз мога да разбера това. Бих се чувствала тъпо в компания на мъже, които обсъждат силата и природата на пениса си. Също и в женска компания, която обсъжда вагини. Такива разговри са или комплексарски, или преднамерени. Честно, не разбирам как се бори тази пиеса против насилието над жените.
    Тук не става дума за това, колко сме консерватривни или не.

    Също, Петя, жените около мен не си говорят за вагината си, когато се съберат.

    Феминизмът си е идеология като всяка друга. И дори малко вече е извън модата. Не е необходимо всички жени да се феминизират. 🙂 Оставете ни нас, няколкото реакционистки, които имат достатъчно уважение към собствена си сексуалност и тази на мъжете, за да хвърлят на масата разговора за вагината си, пък било то и с някакъв просветителски мотив.

    Един феминизъм, който се бори активно против бедността на жените и подкрепя децата и семействата им, който уважава природата на мъжете, който е хуманен, а не скандално провокиращ, ми е някак по-симпатичен.

    За качеството на пиесата нищо не мога да кажа, защото не съм я гледала.

    Posted by mislidumi | февруари 25, 2008, 11:33
  9. Ю, виж пиесата ако искаш. Няма скандал, не виждам и провокация.
    Разговорът за вагини в случая няма за цел да скандализира, а да разкаже на тези, които нямат представа на кой свят са. И мъже и жени. Това е пиеса, не може да се сравнява с разговор на маса.
    Самата аз имах нещастието за известно време да попадна в среда на слабо образовани само жени, и честно казано, ми трябваше доста време, за да се науча да харесвам жените после. Именно заради идиотските безбариерни разговори, които водеха. Впрочем, те не бяха много наясно за какво говорят – това е другата крайност. Може би теб такива неща те дразнят?

    Posted by marsian | февруари 25, 2008, 12:06
  10. Марсианке, предполагам, че пиесата е била добра. Тя се играе с успех на много места по света. Искех да изразя и друго мнение, защото така прозвучаха коментарите, че който не си говори в компания на жени на тази тема, не е много в час.

    Но признавам, че си имам по принцип проблем с феминизма :-), затова съм предубедена и не съм критерий в случая.

    А относно компанията на проси жени, в която ти си била попаднала – мога да си представя колко ти е било трудно. Права си, простакеси ме дразнят, а феминизмът няма нищо общо с простащината, това дори аз го признавам 🙂

    Posted by mislidumi | февруари 25, 2008, 19:19
  11. Интересно как не бях видяла този пост по-рано. Има различни начини на говорене за вагината: научен, срамежлив, пренебрежителен, агресивен, пасивно-агресивен… Не знам дали има чисто директен или неутрален начин. Мисля, че смешният начин помага или пък е доказателство, че сме свикнали вече с мисълта да говорим за нея. Не можеш да се шегуваш за нещо, ако го пренебрегваш (разбира се, говоря за шегуване).

    Никодил, мисля, че някои мъже се чувстват неудобно сред жени при обсъждане на такава тема, защото (по данни на мои информанти) когато при такива обсъждания в мъжка компания контекстът обикновено е пренебрежителен. (Искам да кажа за тези мъже конкретно.) Не знам дали е така наистина, защото ако компанията наистина е мъжка, аз не съм била свидетел, нали. Нито знам дали това се променя напоследък. Съответно, ако човек неотменно свързва нещо с пренебрежение (изказвано зад гърба на собственика), се чувства неловко да го прави пред него.

    Posted by razmisli | февруари 29, 2008, 19:46
  12. Телесно късо съединение не е духовен контакт.
    Телесна вибрация не е духовен резонанс.
    Любов не е обич.
    /Не отричам левите понятия, но уточнявам десните./
    Феминизмът е автогол за съжаление…
    „Тяло е най-малкото, което жена може да даде на мъж.“ – Горки
    „Живеещите с корема не разбират живеещите със сърцето.“ – Берлиоз
    „Прилагащият телесно превъзходство над жена не за нейно добро е недостоен за великото звание на мъж“ – Горки

    Posted by sam | февруари 17, 2014, 18:21

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: