//
you're reading...
книгите и аз

ама защо не чета?

Хм, много съм великодушна към себе си – почти всичко мога да си простя.

Това, че не пиша тук, макар че като почнах направо ме сърбяха ръцете –най-лесно. Но не и това, че нищо свястно не съм чела в последните 2-3 месеца. Ако поне пишех, можех да се оправдая с традиционното „Чукча писатель, чукча не читатель“, язък.

А сега Размисли ме е „предизвикала“ да се включа в поредната блогърска игра – нещо като „Излез сега пред класа и ни кажи какво прочете през ваканцията“. Ми, защо не? Последната такава – с островната музика – определено беше забавна.

Обаче, постингът може да излезе доста кратък – ми, нищо не съм прочела.

Все пак.

Написала съм по нещичко за всичко, което ми е направило впечатление през последната година – Джонатан Стрейндж и Мистър Норел, Записките на чистачката Мод, и Истанбул.

Не е отбелязан един сборник с разкази за магия, който много ми хареса, но течът в караванчето на Градина го беше превърнал в топче използвана тоалетна хартия и аз така се ядосах, че го метнах директно в кофата. Резултатът, както от всяка гневна изцепка, е тъп – сега не му помня заглавието*. А беше забавна компилация. Имаше фентъзита, нонсенси и всякакви жанрове, в които магията би могла да бъде намесена без да предизвика скандал. Хареса ми много.

Не са отбелязани и две книги на колежката Харис. Бонбонени обувки, защото много се писа за нея, а и чувствата ми там са смесени. И Джентълмени и играчи, защото докато я четях ми харесваше, но послевкус не ми остави. Нула.

Както и куп безмислени фентъзита, които използвам за същото, за което люлинската аристокрация използва Мюзик Айдъл, например. Но имаше едно изключение там – Сарантийска мозайка на Гай Гавриел Кей (или Кай). Впечатли ме с изключително красив, богат, очарователен език. Подборът на думи и изобщо начинът, по който се лее речта биха могли да се опишат като „разкошни“. А и фабулата става. Изобщо, препоръчвам я на фентъзи феновете.

В момента чета вечер две книжки с нонсенси на английски. Ужасно забавни са, но още не ми се разказва за тях. Не съм ги довършила и нямам послевкус. А той е единият от критериите ми.

Сега съм си купила точно три книги – фентъзи, и трите.

Децата на Хурин, най-накрая, че е срамота да не я взема точно аз, която се кълна в бащата на фентъзи – Толкин. Надявам се синът му да се е справил добре с компилирането и редактирането. Всъщност, най-много се надявам, че в книгата има история в литературния смисъл, а не само в … пфу, как се казва? Научният? Хронологичният? Уважавам и се възхищавам безкрайно на това, което Толкин е направил за своя свят. На цялото му всеотдайно, прецизно, последователно и оригинално, и вдъхновено изграждане. Направено с любов. Но не принадлежа към немалкото напълно откачени фенове, които са готови да четат с упование всеки ред, написан по темата. Силмарилион ми беше леко скучна на места.

И две книги на Урсула Ле Гуин, която доста харесвам. Бих казала, че като бях тийнейджър Землемория ми беше една от любимите фентъзи серии. Книгите, които съм взела сега също са серийни: Дарби, Гласове и Сили. Зачетох първата и си мисля, че има кратко, но светло бъдеще в моето ежедневие. Но едва ли бих писала за нея ако не беше това тук. Е, да не голословя преди да съм ги приключила.

Какво ли бих прочела отново?

Честно, почти всичко, което съм глътнала между 3-ти клас и 22 години. Това ще рече почти цялата световна класика, и още много неща, защото четях като прахосмукачка Урал. Може да не ги помните, но, ех, какви прахосмукачки бяха! Човек се променя и пораства, много ясно. Въпреки, че в 3-ти клас се ползвах със специално разрешение да ползвам училищната библиотека както намеря за добре, издадено класната ми, сега съм наясно, че татко ми беше по-мъдър да не ми разрешава да чета някои неща от Библиотека Световна класика в този период. Било е ненавременно, рано, безмислено. Ще ми се да не бях ги крала тайно, ама пусти вироглави деца – всяка стена трябва да счупим със собствената си дебела тиква.

Всъщност, не обичам да препрочитам, да гледам филми по два пъти и т.н. Единственото, което ме кара да рецидивирам съвсем официално са местата. Книгите, филмите и въобще изкуството се променят само с промяната на нашата перспектива. Която промяна се случва, разбира се, при това непрекъснато. Но, кой знае защо, това съвсем не ми е достатъчно, за да ги „завтарям“. Виж, местата (и хората, но за тях друг път) се променят освен от преспективата и съвсем обективно.

За да съм честна, което поведение нещо не ми се отдава напоследък в този блог, ще кажа, че съм чела някои неща по два-три пъти. Целия г-н Пратчет, напоследък – за кеф. Майсторът и Маргарита, някога, защото това определено е моята лична книга. Швейк, неща на Бредбъри, на Клифърд Саймък, на Толкин, на великия Радичков, учебника си по физика от 9-ти клас (макар, че не помогна).

Сериозно, бих препрочела всичко, за което помня, че ми е направило силно впечатление, но няма как да обсъдя със сина си, поради липса на по-ясен спомен.

Следвайки – все пак – правилника, предизвиквам само един: Никола

–––––

*Ееей, сетих се най-накрая! Казва се Алергия към магия. Симпатична е.
Advertisements

Коментари

9 thoughts on “ама защо не чета?

  1. Странно, но факт- социалният климат, атмосферата, която цари в тази страна по никакъв начин не тласка човека към четене, към сериозни занимания изобщо.

    Всичко, абсолютно всичко те разсейва и те подтиква към лекомислие, леност и разгул. Като почнем с чалгата, която звучи постоянно и отвсякъде, и стигнем до идиотските предавания на ВСИЧКИ телевизии.

    Posted by Апостол Апостолов | април 6, 2008, 04:56
  2. Мерудията по-горе явно е намерила за необходимо да коментира и в това гърне. Аман.

    Posted by a-tipova | април 7, 2008, 20:26
  3. Мерси за включването! 🙂

    И аз много харесвам Урсула. Даже една нейна книга (The Dispossessed , не знам как се превежда на български) я купих и подарих а сина ми специално да го индоктринирам 🙂

    Ех, Радичков… И аз как бих искала да имам неговите събрани съчинения. Струва ми се, че би трябвало да се чете повече в училище от Вазов.

    Posted by razmisli | април 7, 2008, 22:24
  4. Да, syl. Тъкмо съм на тази вълна. 10кс.

    Размисли, последното е вдъхновяващо. Ех, да бях по-социално ангажирана… 😀
    Без, майтап. Това е изключителен автор. И много – ъъггх, не знам как да го кажа по-неклиширано – български. Трябва да го учат, наистина

    Posted by marsian | април 7, 2008, 23:33
  5. Хм, The Dispossessed е преведена като „Лишените“, но не съм я чела. Сигурно ще поправя тази грешка. Хубаво, че я спомена – видях и още една, която съм пропуснала. А „няма нужда“ – Урсула е готина, определено. 🙂

    Posted by marsian | април 8, 2008, 00:26
  6. Приемам предизвикателството.. само да остане време и място за писане ще се включа 🙂

    Posted by nicodile | април 10, 2008, 01:02
  7. Никола, като гледам какви теми си подхванал, направо ме досрамява да те разсейвам.
    Но – както се казва – срам ме е, ама търпя 😀
    Ще ми бъде много приятно, наистина.

    Posted by marsian | април 10, 2008, 03:20
  8. До всички четящи! Някой да е срещал „Сън в началото на мъглата“? За съжaление не мога да кажа името на автора, не поради древната си възраст, просто съм си такава – не се и опитвам да запомня автора колкото и да ми харесва книгата (извинявам се на всички, които това мое поведение обижда). Мисля все пак, че е румънец. А книгата може (според мен) да се намери или в нечия лична библиотека или по най-парцаливите сергии за стари книги.

    Posted by Stan4eto | януари 21, 2009, 12:05
  9. 😀 ей станче, уби ме! все ще измислиш нещо с толкова повишена трудност…

    авторът е Юрий Рътхеу, ще ти сваля книгата на руски, ок?
    ето чети тук, докато ме чакаш 🙂 http://www.fictionbook.ru/author/riythyeu_yuriyi_sergeevich/son_v_nachale_tumana/read_online.html?page=1

    Posted by marsian | януари 21, 2009, 12:34

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: