скапана държава

Това е истинска история, както твърди Новакът от Онзи Бар. Е, горе-долу.

Един чичо излязъл на разходка – да поразпусне от напрегнатото ежедневие на роднина от провинцията, гостуващ в София. Като стар, вече 70-годишен, почитател на сексуалното удовлетворение решил да изпробва столичните цигански свирки, за които бил чувал, че се славят с изключително добро съотношение цена-качество.

Пообиколил тук-там и скоро търсенето му се увенчало с предлагане – циганка на своя трудов пост в близост до зоологическата градина.

– Шаа дадеш 10 лева и ш’таа праим щастлив – оферирала тя.

– Ни можи 10 льева – контрирал нашият. – При нас й най-много пьет.

Попазарили се малко и скоро си стиснали ръцете на 7 лв., взаимно доволни и от сделката и изобщо от деловата и честна атмосфера на преговорите. Той разкопчал панталона, тя клекнала и стартирала услугата.

Не щеш ли, отнякъде се появили две възрастни дами, но вместо да си продължат по пътя, те се втренчили право в центъра на събитията и дори тръгнали да се приближават. Чичото, леко шокиран, взел да се дърпа и блещи срещу тях и труженичката – като регистрирала влошените бизнес-условия – рязко прекъснала работния процес, изправила се и бясно закъшкала към натрапничките. Те заотстъпвали колебливо, но тя ги насърчавала допълнително със сърдечни клетви и сложни ругатни, докато не ги изгонила съвсем.

Върнала се при клиента си, ядосана и разгорещена, но твърдо решена да си свърши работата докрай, дори да й се наложи да я започне наново – както видимо се налагало.

Докато възстановявала ръчно загубите, процедила горчиво и някак примирено:

– Еййй, няма да сааа опраи тая държава!