//
you're reading...
градински хроники

5:00

Пясъкът е направо леден, както и нощният въздух. Морето сивее тихо под просветляващото небе. Приближавайки към водата, усещам топлината на огромното й тяло, а кроткият прибой сгрява измръзналите ми крака. Хвърлям дрехите си и те светват върху тъмния плаж. Задникът ми също проблясва за малко, като измамен морски фар и после цялата изчезвам в кадифената вода. Тя ме люлее и прегръща, както никой не би могъл. Радостните ми сълзи я подслаждат, а леденият ми дъх образува малки ледени сферички, които тя разтапя. Движа се като дънна риба по пясъка, странно, виждам всичко – сребърните телца на пъргавите си сестрички, камъчетата и мидите. Гмуркам се пак и пак, и всяко поемане на дъх е трудно като най-първия път. Искам да остана тук, лека и топла.

 

ПС: И ако видите русалка със сиви лещи, кажете й, че няма нужда да ми ги връща. Ще си купя нови.

Advertisements

Коментари

3 thoughts on “5:00

  1. Мида със сиви лещи видях и й заръчах да ги подари на русалката 🙂

    Posted by astilar | юли 28, 2008, 23:39
  2. може! 🙂

    Posted by marsian | юли 29, 2008, 11:44
  3. Русалка със сиви лещи си е чист авангард. Морето! 🙂

    Posted by mislidumi | август 5, 2008, 18:56

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: