//
you're reading...
градински хроники, home-made nonsense

Белите мъже не могат да доставят

Странно как логиката на всеки върви по един определен път и често, особено когато не е критично, не се замисляме за други възможни пътища. Формулираме някакви… изрази, използвайки минимален брой думи, само тези, които описват ставащото единствено и строго в личните ни глави.

 

Ето светъл пример. Малко е сложно, но това е стилът ми днес.

 

Уникалната Жена* дала на Приятелката ми едно списание, за малко, срещу връщане. После, нейният любим – Идеалният** – закара Приятелката ми до автобуса, който да я отведе на кратък набег до София. По-после Уникалната си поиска списанието от мен. Нямаше го никъде.

– Сигурно Приятелката ми го е взела да го чете в автобуса? – инсинуирах.

– Не е възможно, защото й казах да ми го върне – отрече Уникалната.

Пак претараших караванчето*** – е, нямаше го.

Три дена по-късно Приятелката ми се върна, заедно с Най-Любимия Ми Приятел, с неговата кола. И след кратко разледване се оказа, че още на тръгване е предала списанието на Идеалния с ясната заръка да бъде доставено на Уникалната. Отиде да й съобщи тази новина.

– Списанието ти е в колата – казала й.

– Ахаа. Ти за малко го взе, а? – засмяла се Уникалната жена.

 

Тук, под „колата”, всеки си разбира неговото. За Приятелката ми това е колата на Идеалния, защото тя знае, че е оставила списанието там. За Уникалната, това е колата на Най-Любимия ми Приятел, с който Приятелката ми е била докарана, защото тя знае, че списанието го нямаше, когато го търсихме. И логично предполага, че Приятелката ми е забравила да го върне преди да тръгне, но после гузно го е върнала, все пак, нищо че отново го е забравила в колата, чуждата. Или пък „колата”, според нея, е личната кола на Приятелката ми, която си стоеше на къмпинга и остана непроверена за следи от невърнати списания. Пак по горната логика.

 

И още един пример.

Мама работи за ГДВ. Това е една от онези необясними любови между зет и тъща. Едно от онези необясними Изключения, които само потвърждават правилото, разпространявано на длъж и на шир от вицовете за зетьове и тъщи. Все едно – важното за следващия пример е, че работят в един офис. Та, давам аз на Приятелката си едни прочетени книги, за да ги остави в офиса, откъдето Мама да ги вземе и да ги върне на Тати, който пък да ми изпрати нови – по ГДВ. Приятелката ми е наясно със схемата. Обаче, също така е наясно, че Мама е в отпуска и затова оставя книгите на бюрото на ГДВ. Обаче, не е наясно, че Мама има път към офиса и се очаква тя да ги вземе. Резултатът е, че, сваляйки багажа виждам същите книги да се мъдрят в колата на ГДВ.

– Защо ми връщаш книгите? – питам с тъжна реторика.

– Ами, бяха ми на бюрото и помислих, че са за теб – недоумява той.

 

Тук под „остави книгите в офиса” аз разбирам „остави ги на бюрото на Мама”. Защото знам, че тя има път към офиса точно днес и ще ги вземе. Приятелката ми разбира „остави ги на бюрото на ГДВ”. Защото знае, че Мама е в отпуска, а пък ГДВ така или иначе ще мине през нашите – ще достави прочетените и ще получи нови. ГДВ нищо не знае, но има смътен спомен, че трябваше да прави някакъв книжен трансфер и си мисли „Я, някой е оставил на бюрото ми книги за моята Градинска Любима”.

 

 

Извод.

Наемайте само жени да ви доставят литература. И винаги, винаги имайте предвид, че има и друга логика, освен Вашата.

 

 

*Уникалната Жена, Която Иска Да Се Претопи

** Мъжът, Чиито Възхитителни Идеали Въртят Тази Планета (Макар, че според друга една теория, тя се движи благодарение на възвратно-постъпателните движения, извършвани от средно милиард китайци, всяка нощ, а понякога и денем. Докато се върти, ние сме окей, каквато и да е причината, нали така.)

*** Списанието е, наглед, някакво си малко, неважно нещо, но всички обещания си имат своя размер, абсолютно независещ от обекта/предмета. Нарича се Безкрайно Голям Размер. Не е Математика, но е също така просто. Спазваш обещания – доверието е максимално, не спазваш…  ами, какво да ти кажа?

Advertisements

Коментари

6 thoughts on “Белите мъже не могат да доставят

  1. Изводът е чудесен. Впрочем тази стратегия нито веднъж не ме е разочаровала: една жена може и никога да не научи, че „Седем на попа“ не означава „Осем без петнайсет на НДК“, но когато нещата станат сериозни и трябва да се доставят книги – можеш да разчиташ. От друга страна, вече шеста година не мога да си получа „Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет“ от млад бял хетеросексуален мъж, който инак изпълнява всичките си обещания. Явно като стане дума за книги кривата хромозома се побърква и почваме да забравяме.

    Колкото за многото възможни логики – има на света 7 милиарда такива. Всяка от тях работи по различен начин, но- странно- дава един и същ резултат: „Аз съм прав, аз съм прав, аз съм прав“.

    Важно е никога да не очакваш някой друг да ти чете мислите. Той може и да ги прочете правилно, ама после ще ги пусне през собствената си машинка и ще изкара ебати извода. Иди се разправяй после..

    Posted by Nikola | август 4, 2008, 03:16
  2. Именно. 7 на Попа и 8 без 15 включват цифри. Това ни обърква, нас жените – с изключение на всички онези описани в поста ти по темата за жените и математиката.
    Между другото, това с Дзен и изкуството… е един необясним феномен. Познавам поне двама души, които също вече н-та година си чакат тази книга от някого. Има нещо в нея, което отключва клептоманските инстинкти на човек. 😀

    Posted by marsian | август 4, 2008, 10:37
  3. А може би просто някой в тоя град събира колекция от „Дзен и изкуството…“.

    Иначе някъде към 19-тата си година разбрах, че единственият начин да не чакам жена на студено и на дъжд е уговорката „Ще мина да те взема от вас в 7“.

    Което ми напомня любимият ми телефонен разговор (едностранен, само 10 секудни, почти без пари излиза) „Ало, здрасти, АЗ съм. Ше те чакам в без петнайсет там“(дрън)

    Posted by Nikola | август 4, 2008, 11:20
  4. О, Боже!

    Posted by Идеалният | август 4, 2008, 17:47
  5. Всичко е въпрос на жени и ред. Ние редът го разбираме специално. Абсолютно сме безредни в мислите си, по-скоро са ни едновременни много от тях, та затова цялата работа с числата ни е мътна. От друга страна много обичаме да подреждаме света около себе си и да го подчиняваме на собственото си чувство за ред, често само наше си 😉 И естествено никой, ама никой няма право да ни слага на място! Ние сме подреждачките. Наша ли е вината, че вие не го знаете и се опитвате да ни слагате цифри във всяка уговорка? Я вижте аз как 5 дни поред имах уговорката „утре ще ходим на пикник, като стане хубаво времето“. Е, не отидох =). Ако искаш някой да ти подреди нещо, само жена може да ти помогне. Хихи или акто във втората история – да ти пренареди комбинативните планове 😉

    За мъжете не ме питайте. Нищо не знам. А каква е връзката с цвета на мъжа?

    Posted by Svetlina | август 10, 2008, 12:52
  6. Цветът е само в интерес на статистиката. Нямаме изследване върху другоцветните мъже. Освен това, е във връзка с „Белите мъже не могат да скачат“. Избрах заглавието, за да добавя самоирония към твърдението си (че мъжете не могат да доставят), обаче те наистина нямат шанс тия хора. Ето:

    Приятелката ми остави в прословутия офис и едно мидено бижу, което изработих за Малкото Бодливо. Да й напомня за хубавата ваканция на Градина. Обадих се на Одобрения Истински с молба да го вземе от офиса и да й го достави. След седмица проведох следния чат:
    аз: Хареса ли ти бижуто?
    Малкото Бодливо: Ааа … нямам бижу, но явно трябва да очаквам?
    аз: Хахаххахах, помолих ОИ да ти я донесе преди седмица.
    Тук има пауза, и после:
    Малкото Бодливо: Цитирам „Ееей, верно, бе!!“

    Та така 😀

    Posted by marsian | август 11, 2008, 15:01

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: