//
you're reading...
градински хроники

Бяла дъга

Частичното затъмнение е завършило, напълно.

 

Синкавата земна сянка е преплувала лицето на луната и плахият ентусиазъм на звездите отново избледнява във все по-настойчивия блясък на небето. Огънят е догорял в краката ни, но безветрието бави нощния студ. Напитките ни са уморени в полупразните чаши, ние – не. Сънят търпеливо чака реда си, изместен от лениво блаженство. Лунните отблясъци във водата, незабелязано за нас, са се превърнали в мътно сияние, натежало о т топла пара.

 

Внезапно във въздуха се отваря огромна невидима врата, от която с изненадваща сила лъхва струя горещ, плътен въздух. Но изумлението ни е потушено в постоянна, категорична топлина и всяко движение успокоено замира.

 

Мъглата настъпва. Бавно и неумолимо покрива всичко с тежка, почти гореща влага. Извира сякаш отвсякъде. Първо заличава хоризонта, после скрива всички светлини и вече заливът е напълно девствен, далече от всяка цивилизация, захвърлен в царството на някакво невидимо приказно чудовище.

 

Скоро вече сме съвсем другаде. Мястото е непознато, звуците – неразпознаваеми, белите облаци на мъглата – непонятно хомогенни. Луната е само твърде ярко петно от сребриста светлина, а короната на голямото дърво зад караваните е двуизмерна сянка на себе си, проектирана върху грееща в мътно-бяло стена. Гледам към морето, но не различавам дори тънката нишка на прибоя. Невидимата вода все така ме привлича, но вече не си представям прегръдката й, нито вкуса й. Почти мога да видя как плавно навлизам в бялото, но не плувам, а вървя с отмерени крачки, докато прозрачната му пелена неумолимо се уплътнява след мен. Взирам се настойчиво след собствения си изчезващ силует и просто така – внезапно – я виждам.

 

Не изплува, не се появява, не се развива. Просто е там – измамно близка, на няколко метра в морето – идеална дъга от невъзможно бяло, някак си тежка от невидими цветове и пухкава от лекото движение на мъглата.

 

Зяпам унесено, без звук или движение. Емоциите ще дойдат после, засега съм почти вцепенена. Само в главата ми нещо работи трескаво. Пресмята, сравнява, прелиства с истерична упоритост всеки спомен, всеки опит, всяко зрънце натрупана информация, в безутешно усилие да именува, това което виждат очите ми.

  

– Леле! Никога не съм виждал такова чудо! – възкликва по детски ГДВ.

– Какво е? – Питам някак по инерция, защото все още някаква част от мен отказва да възприема.

– Лунна дъга…*

 

 

 

* Всъщност това, което ние видяхме е lunar fogbow – двоен феномен – хем дъга от мъгла, хем нощна, но не е лунна дъга.  Било е в момента докато мъглата (поне в тази си плътност) все още не е била излязла на сушата, а луната е била зад гърба ни. Нямам думи. Тоест, имам си и дори се опитах да ги подредя по-горе, но… Ето още малко картинки, но на никоя дъгата не е съвсем като нашата – хем морска, хем лунна, мдаа.

Advertisements

Коментари

4 thoughts on “Бяла дъга

  1. Ех, и аз все откривам, че небето е пълно с изненади. Вчера имаше раирани облаци – червено и черно, което беше някаква безумна игра между дим от индустриален комин, залез и обикновени буреносни облаци с едър дъжд. Излязохме на терасата със снимачката, снимахме , снимахме… и нищо не излезе. Обаче миришеше на мокро дърво и сено. Добре, че бяха карираните облаци… 🙂

    Posted by mislidumi | август 19, 2008, 11:01
  2. Добре, че, ю! Карираните облаци правят емоцията от раираните … реална. 😀

    Posted by marsian | август 22, 2008, 00:55
  3. Ха-ха… заплес съм. Сега видях. Е, то може да се карира раето, когато единят облак се сложи перпедикулярно върху другия. Така че, грешката не е съвсем грешка. 😀

    Posted by mislidumi | август 22, 2008, 10:30

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: Археология, глигани и дежа вю « уеб бюлетин на радио марс - август 27, 2008

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: