//
you're reading...
градински хроники

Градина follow up: Градинската Комуна

Това е мощна, респектираща структура от 4-5 големи, еднакви палатки, обитавани от 10-12 възрастни и неизброимо* количество деца. Имат няколко големи общи тенти, барбекюта, маси, душове и прочее къмпинг оборудване, което споделят. Всички са общо взето млади и симпатични, но най-важното е, че изповядват любимата на ГДВ Къмпингарска Система за Отглеждане на Деца на Ротационен Принцип.

 

Системата е велика – всяко семейство поема грижата за всички деца в един ден, а в другите 4-5 почива. В резултат, децата са спокойни и получават всеки ден разнообразни забавления и най-вече почти 100% квалифицирано, възрастно внимание, нещо трудно постижимо при единичното отглеждане или поне несъчетаемо с понятието „почивка“.

Въпросният работен ден, в който трябва да храниш, следиш, приспиваш и забавляваш цяла дузина 2 до 5-годишни деца, разбираемо, може да ти изкара кръв от носа, но то, понякога и само едно дете може да го направи. Всъщност, колкото са повече, толкова са по-самостоятелни в игрите, демек може дори да ти остане време да си измиеш зъбите, ако си късметлия. А в другите дни си волен като птичка. Освен това, в комуната готвят и мият по същата схема.

 

Впрочем,  последното драстично намалява шансовете да се заформи втора такава група. По-лесно ще повярвам, че могат да се съберат достатъчно майки, които хем да се понасят една друга, хем да са къмпингарки, хем да са навити да си захвърлят децата всеки ден на различните, ерго, опасно вредни влияния на други майки, отколкото, че могат да се съберат толкова мъже, съгласни да ядат 4 от 5 дни ястията на някаква друга жена. Която дори не е чувала за манджите на майка им. Или, опазú, ястията на други мъже. 

 

Въпреки безспорните качества на системата ОДРП, издънката може да дойде от няколко места. В случай, че – не дай си Боже – твоето дете се разболее, примерно, точно след деня, в който си гледал другите и оздравее, да кажем, в деня преди пак да ти дойде редът – децата правят така. Или ако точно в твоите дни винаги вали** и трябва да събираш дечурлигата в твоята палатка и под твоята тента, вместо на широкия плаж. Но да не бъдем черногледи, шит хепънс, бът нот ол дъ тайм.

Най-важното е, че заедно са силни и го знаят. Ето зловещата*** им клетва:

 

– Ей, не ме бъзикай, че шти пратя 13 деца да ти се изпикаят на палатката!

 

 

* Всъщност, 13, както става пределно ясно.

 

** Преди 10-тина години при едно посещение на Арапя, заварихме точно такава една приятелска комуна, на ръба на пълното изперкване. Валеше вече повече от седмица, неспирно, а всички бяха на палатки. Когато се вмъкнахме в „общата”, видяхме една дузина възрастни, татуирани отгоре до долу с водни татуировки от дъвки. Целите, ви казвам.

 

*** След като я произнесе, човекът се обърна към близкостоящото дете: „Мите, шегувам се!”. Ма, пак си беше стряскащо.

Advertisements

Коментари

3 thoughts on “Градина follow up: Градинската Комуна

  1. Интересно!

    Posted by Любомир | септември 12, 2008, 19:38
  2. Интересно е, отвсякъде. 😀
    Принципно, летуването с деца е най-удобно именно на къмпинг, от всякаква гледна точка, късайки всички други варианти с поне 8 обиколки. Детето е свободно, плажуването с него е лесно и, забележи!, дори приятно – няма мъкнене на чадъри и прочее оборудване, няма дълго влачене в жегата, няма гладни, недоспали, недоакали и ненаиграли се. Навършат ли 5-6 години почват да циркулират из всички позволени области на малки или по-големи тумби – волни, самостоятелни и щастливи. Получват детство, за което почти сме забравили.
    Единствено водата може да е проблем, защото някои деца наистина могат да те побъркат, съчетавайки пълна липса на умения за оцеляване във вода с още по-пълна липса на страх, и тотален детски инат да се очистят на всяка цена, само да си ги оставил недогледани за малко. Трябва да ги следиш нон-стоп да не щукнат към морето, ънатендид.
    Но и това си има някакво решение – плуване цяла зима при гаден, фелдфебелен треньор, който да ги накара да уважават водата, но и да се чувстват максимално рибешки в нея. Така получваш онези важни 3-5 минути преднина пред… знам, ли? … пред дявола, да кажем.
    Мисля си, че единствено, някаква нечовешка и, вероятно, доста скъпа система за анимация може да сравнява с къмпинга. Може би.

    Posted by marsian | септември 13, 2008, 01:00
  3. Ха ха… сега разбирам за тези приключения 🙂
    Да, има системи за анимация, при които децата са поемани целодневно и родителите са свободни, но при тях децата съвсем не са свободни. Така че и тук къмпингът е по-добрият вариант 🙂

    Posted by размишльотини | септември 22, 2008, 17:44

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: