//
you're reading...
книгите и аз

съботата на г-н макюън

Тая известна подозрителност към твърде титуловани съвременни автори.

Обаче, рядко се срещат писатели, толкова ерудирани, колкото е колегата Йън Макюън. Това винаги е удовлетворително, когато се надвесиш над книгата. Хич да не е твоята, поне не се чувстваш като последния идиот, четейки я. Знаете, колко колосално тъпо е да се занимаваш с нещо, което е хем тъпо, хем не е твоето любимо тъпо.

„Събота”, каквато и да е, не е тъпа. Не е и любима, освен в смисъла на швепс. Обаче е прекрасна книга, най-вече от много специален автор. Като казах „автор”, трябва да споделя, че, интересно, докато я чета не го забелязвам, нещо твърде необичайно за моя стил. Обикновено авторът е моят личен главен герой и мислите ми са все към него. Какъв е, кой е, какво го драйви, какви ги пише по принцип и защо; в какъв ли период е бил, пишейки точно тази книга и прочее.

„Събота” е увлекателна книга. Започвайки със странния избор на време, сякаш четеш сценарий, и стигайки до неоспоримия талант на автора да те въвлече, без да усетиш. Не, че я глътнах наведнъж, оставях я, но само за по малко. При това, темата му не ми харесва. Тероризмът, и по-общо насилието, като пукнатина в социума, грубо казано. И дали отговорът срещу насилието също трябва да се води чрез насилие, и какво поражда това. И също, кое определя избора ни.

Въпросът „за” или „против” започването на войната в Ирак е основната тема, която занимава лондонското общество в тази именно събота. Докато отношението на героя – успял неврохирург, с почти идеално семейство и подреден, удовлетовряващ живот – е някакво скептично „за”, на улицата върви най-голямата досега демонстрация „срещу”. Собствената му дъщеря – талантлива поетеса, самостоятелна и решителна – е пламенен поддръжник на „мирната” позиция. Той е виждал жертви на иракския режим, тя е по детски анархистична.

Г-н Макюън разглежда темата за избора, който правиш, когато имаш възможността да играеш Господ, поставяйки героя си в ситуация, която много прилича на глобалната такава.

Карайки колата си през подредената си събота, хирургът става жертва на улично насилие и, когато отговаря по същия начин, получава съответните ескалиращи последствия. Схемата е много подобна на глобалната. Иракският режим подтиска гражданите си, изисквайки безпрекословно подчинение, като същевременно подкрепя глобалното насилие. Скоро след 9/11, западният свят на свой ред се готви да отговори с агресия, като детронира Саддам, с което рискува да породи още повече и по-глобален терор. Същото се случва и с героя на Йън Макюън. Нападнат от улични бандити, той използва професионалния си опит, за да се защити, като с това унизява тартора и сериозно застрашава позицията му. Последиците за него и семейството му – съвсем невинно в случая – могат да бъдат фатални. Същевременно, мирната демонстрация, която се провежда на една пресечка от уличното нападение е безполезна – нито постига целите си (както се видя), нито спасява доктора от неговия си, частен ад. Аналогията ми е груба, в книгата не се натрапва по този начин, но си я има.

Изобщо, Йън Макюън явно доста се вълнува от темата за крехкоста на обществото, оттам и на битието на отделния индивид, и обратно. Изследването му е чисто хуманитарно. Без да намесва разсъждения за финансови и политически интереси, без мистицизъм или фатализъм, без да се интересува от нещата отвъд реалното и без да налага гледна точка.

Мисля си, че това, което много го тревожи е връзката между събитията, действията и техните последствия. Фаталната среща, сама по себе си, е само една възможност, но човешката реакция, особено такава, породена от тъмните страни на съзнанието, превръща едно събитие в кутия на Пандора, отваря вратите на ада или пък не. Същевременно Йън Макюън не твърди, че човек управлява живота си, а само изследва, задълбочено и вдъхновено, с някаква почти нездрава страст, траекторията на емоциите и реакциите – емоционални и рационални – на събитията и техните последствия. Средностатистическите характери и представителните извадки на социума не го интересуват, освен като статисти, нито е склонен да идеализира или преекспонира индивидуалните отклонения на героите си. Затова и те не изглеждат като герои от роман, а като съвсем реални, документални личности.

Йън Макюън е прецизен, всеотдаен, вманиачен в детайлите. Особено последното изглежда твърде сериозна предпоставка за постигане на точно тази особена форма на писане. Не е необходимо да съм прочела други негови книги (казват, че тази не е съвсем типична), за да ми е ясно, че наистина си заслужава. Стилът му е уникален – по един ненатрапчив, интелигентен начин, предопределен от забележителен талант и свръхпрофесионално отношение към писането. Достави ми истинско удоволствие.

Почвам ги наред.

*Т. нар. Word of mouth е в стихията си, благодарение на комуникационните технологии, и референциите достигат твърде бързо до необосновано широка аудитория. В един момент всички заразено започват да хвалят нещо, ескалирайки чак до опасния пик. В резултат, Кольо от Малашевци счита нещо си за турбо култ, като нещото може би си е турбо култ, ама аз пък хич не ща да съм в един и същи фен-клуб с Кольо. Наречете ме сноб. Отделно, накрая никой не помни откъде се е почнало.

От книжна гледна точка, това моето е адски неудобен предразсъдък, защото стеснява доста кръга от книги, които бих си купила. Доверявам се само на рефенции от хора, отговарящи едновременно на две условия: някакъв интелектуално-културен ценз и познаващи личния ми вкус. Третата рефенция са кориците. Смислената корица говори за смислен издател (като има и изключения, ясно), подбрал смислен художник, който, освен, че е е талантлив, си е направил труда да прочете и книгата. Оптимистично погледнато, така селекцията ми става по-адекватна (да не се бърка с качествена) на собствените ми интереси и вкус. По-песимистично: известно е, че вкусът се формира, а това, твърдят, изисква проби, с каквито не се ползвам, самоограничавайки избора си на книги. Мдаа, няма оправия.

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: