//
you're reading...
безстопанствени

Изповедта на един вегетарианец

 

Да вземе да се окаже, че днес имам празник, Световен Ден на Вегетарианството. Ето, ще си кажа веднъж завинаги.

 

Да, наистина съм вегетарианка, от 8 години. Не, не ям пиле и риба, уважаеми парижани*. Не, не съм веган, а лакто-вегетарианец, което ще рече, че консумирам и млечни произведения, демек сирена, мляко и прочее. Лично аз понякога ям дори и яйца, но те по принцип не влизат в менюто на лакто-вегетарианците. Не, не ме притеснява, че млякото също има животински произход, защото то не представлява самото животно**. И тук следва въпросът с причините.

 

Вегетарианец съм по политически причини, както ги наричам. Това пък ще рече, че не го правя с цел здравословно хранене, нито заради мода, нито по рождение (преди си бях същински хищник), а по убеждение.

 

Убедена съм, че вече не желая да съучаствам в убийството на живи същества, още по-малко да ги ям.

 

Тук пък идва любимата ми реплика: „Ми те и растенията са живи”. Ми те безспорно са живи, но човек трябва да спре някъде. Не казах, че съм самоубиец, а че съм вегетарианец. И, да, бих яла месо ако от това зависи оцеляването ми, и не, не бих яла месо, защото някой си твърди, че организмът ми има нужда от него. Няма. Има нужда от определени вещества, аминокиселини и така нататък. И си ги набавя от млякото, соята, цвеклото и така нататък. Организмът ми е създаден така, че да ми предостави право на избор дали да се храня с месо или със зеленчуци. Вашите – също. И, да, нося кожени обувки, колани и чанти. Бих препочела да не е така, но е факт. Не ми се носят само трейнърки и чанти от брезент, макар че имам и такива. Имам и кожени якета, но имам и някаква бариера да си купувам нови, въпреки че ги намирам за много удобни. Никога не бих си купила кожено палто с косми, но това беше отношението ми и когато бях месоядна. Не ми харесва да убивам нищо, дори оси, от които ме е страх. Което ме прави крайно досадна, когато влезе оса в къщи. Крещя, бягам и търся помощ, но не давам на спасителите си да я убият, а им късам нервите като ги моля да я изнасят, внимателно.

 

По въпроса за избора. Трябва да кажа, че не съм агресивен вегетарианец***. Не агитирам никого, защото не подкрепям никакво насилие върху личността, колкото и „благородни” цели да има. Видяхме докъде ни докара „благородната” идея на фашизма – до Европейски съюз. Майтап, бе.

 

В началото не беше така, разбира се. Станах вегетарианец, повлияна от Най-любимия си Приятел и неговите философски идеи. Спрях да ям месо абсолютно внезапно, и не по-малко внезапно се превърнах в рекламно лице на поговорката „Бивша проститутка – най-голяма моралистка”. Започах да изпитвам ужасно отвращение само към идеята за месо, да не говорим за миризми и гледки. Мръщех се, мрънках, изнасях проповеди и ревях. Не знам ГДВ как успя не само да ме изтрае, но и да ме подкрепя в цялата ми лигава истерия. С времето за щастие ми поразмина и сега съм напълно индиферентна към месояденето на другите. Бих се радвала ако сина ми стане вегетарианец, но той не проявява такива признаци. Не му готвя месо, не че готвя кой знае колко по принцип, но пък бабите му, да са живи и здрави, нарочно го тъпчат с „мръвки”, а и той си иска. Не съм склонна да го правя вегетарианец насила, както не бих го насилвала да яде месо, ако не щеше да го яде, има такива деца.

 

Какво друго? Месото не ми липсва изобщо. Единственото, което не е спирало да ме привлича е морската храна, но не я ям. Пробвах наскоро, но не става и няма да пробвам повече. Не напълнях. Нямам здравословни проблеми, свързани с вегетарианството. Леката лудост не се брои, нали? Малко ми е трудно да си намирам храна, ако може така да се каже. София сигурно е единствената столица наоколо, в която няма нормални вегетариански ресторанти. Но пък, бих могла да си готвя. Повечето вегетарианци, така се изхранват – сами. Има хиляди ястия. По едно време се бях навила аз да правя ресторант, но ми размина. Тази работа е по-тежка от миньорската, знам го от опит.

 

Всичко, това са отговори на въпросите, които ми задават най-често. Хората са любопитни, а тези около мен, мога да кажа дори толерантни. Отнасят се с уважение към този избор. Та, така.

 

 

 

 

* Франция и най-вече Париж е на върха на личната ми класация по анти-вегетарианство. Когато кажеш в ресторант, че си вегетарианец, те се обиждат лично. Но това не е най-страшното, това и сърбите го правят. На французите дори не им хрумва, че може да не ядеш поне пиле и риба. Затова са на първо място, а сърбите едва на 2-ро.

 

** Най-странният въпрос, който са ми задавали е „А, ядеш ли мед, тогава?”. Ми много ясно, че ям мед. Но не обичам да ям пчели, не ги обичах и когато бях месоядна.

 

*** Ето малко агитация все пак, да не излезе, че съм консистентна в твърденията си, че ще ми се развали имиджа:

1. Животните, които ядете се отглеждат при ужасни условия и се убиват по мъчителен начин. Казват, че си това което ядеш. Значи, едно обезумяло от болка животно, живяло кратък, гаден живот. Не знам дали е така.

2. Отглеждането на животни е един от основните екологични проблеми, ако щете вярвайте. Както и проблем на изхранването в световен мащаб.

3. Уважението към останалите живи същества е чудесно чувство, честно. Егоизмът е непобедим, но ограничаването му понякога носи удовлетворение, както всички знаем.

Advertisements

Коментари

25 thoughts on “Изповедта на един вегетарианец

  1. Да си вегетарианец в България си е живо геройство, но във Франция май е по-зле. Идвай в северна Калифорния: тук къде 50% от населението не яде месо. Моята лична класация обаче се оглавява в Испания. Покрай една конференция бях на официална вечеря: шест предястия, едно основно. Всичко с месо. Дори зеления броколите! Вечерята беше ужасно вкусна, но трима души в залата се чувстваха много самотни, а и се оказа, че в този ресторант просто не могат да ги спасят, та сервитьорът ходи да им поръчва храна в съседния 🙂 Колкото до готвенето – много сложна работа е готвенето на зеленчуци, иска да знаеш какво правиш, с месото е по-лесно 🙂

    А да – и благодаря че не си агресивен вегетарианец. Уважавам всеки избор на диета, дето се вика някои хора и варени моркови ядат, но тоя избор все пак си е личен 🙂

    Posted by Nikola | октомври 1, 2008, 18:57
  2. Честит празник 🙂

    от една бивша и може би бъдеща вегетарианка… при мен е на периоди. Усещам се напоследък, че месото започва да ми е гадно, явно сменям етапа.

    Posted by wakeop | октомври 1, 2008, 19:16
  3. Супер. Да знаеш, че има и други леко луди като теб. 🙂
    При мен политическите причини като да се появиха на по-късен етап… в началото беше главно стремежът към здраво тяло, т. е. отслабване, ама нямаше голям ефект, даже никакъв. 🙂 Най-голямата мъка поне в БГ наистина е ограниченият избор в менютата на заведенията, както и тъпите въпроси и препоръки от близки и непознати.

    Posted by Сашо | октомври 1, 2008, 20:08
  4. До господинът, който споменава Северна Калифорния.
    Вегетарианството в Северна Калифорния е съсредоточено в малки „острови“ – Сан Франциско, Бъркли и подобни „либерално-социалистически“ студентски градчета. Болшинството от населението в Северна Калифорния яде месо и не се притеснява.

    Posted by Borislav | октомври 1, 2008, 21:30
  5. Не се обиждай, но ти си псевдо-вегетарианка.

    Щом ти е жал за животните, как така си купуваш и носиш кожени обувки, колани, якета, палта, ръкавици и т.н. изделия?? 🙂 Аргументирай се… това е абсолютно несъвмстимо с вегетарианството по „политически причини“.

    Според мен единствените истински вегетарианци са тези, които не ядат месо по здравословни причини – не става въпрос за болни хора, а за съвсем здрави хора, които знаят, че месото и месните продукти са вредни.

    Вредни са, защото човекът не е месоядно животно, а растителноядно. Неговата храносмилателна системата като се почне от зъбите и се стигне до дебелото черво е растителноядна.

    Posted by Драгомир | октомври 1, 2008, 21:31
  6. Драгомир – скрий се. Говориш глупости.

    Posted by Даниел Панев | октомври 1, 2008, 22:38
  7. @Nikola: Идваааам, чакайте ме 🙂

    @wakeop: Благодаря! Пожелавам ти да се определиш безаварийно, а ако не, да си хепи и така 🙂

    Сашо, ура! Много сме, силни сме 🙂 Това с въпросите и препоръките се преодолява, хората са добронамерени. Но липсата на храна си е проблем. То вегетариански менюта има тук-таме и, всъщност ги има все повече, дори и без да са обособени, но съвсем друго си е да е цял ресторант, където менюто е подбрано и балансирано, сред себеподобни си и – не на последно място – можеш да разчиташ, че храната наистина е вегетарианска. А не зеленчуковата супа да е подправена с телешки бульон.

    @Borislav: Да не искаш да кажеш, че на „островите“ някой се притеснява да яде месо? Ейй… тази Калифорния вярно ще се окаже друга планета.

    @Драгомир: Не се обиждам. Така, купувам си. Просто, толкова мога. И не ламтя за титлата „единствен истински вегетарианец“, честно. Освен ако няма парична награда, защото за слава едва ли става дума – титлата ми се вижда непрестижна, а учредителите й – некомпетентни, сори.

    @Даниел: Какво пък, всеки има право на мнение 😀

    Posted by marsian | октомври 1, 2008, 23:26
  8. Бориславе, в тоя район живеят 6 милиона души. И в повечето от тези градчета се развива такъв здравословен компютърен капитализъм, че ми е трудно да ги приема за социалистически.

    Иначе и аз ям месо и ни най-малко не се притеснявам. Наздраве ! 🙂

    Posted by Nikola | октомври 2, 2008, 03:20
  9. А бе, и тук веднъж щяха да ме млатят на една сватба, като им казах, че не им ща мръвките…

    Posted by Апостол Апостолов | октомври 2, 2008, 06:32
  10. И аз на ям месо от 3 години. Всъщност друг странен феномен е това, че жените вегетарианки са по-лесно възприемани от мъжете. Сякаш това е някаква женска поредна, диетична приумица…

    В някой държави вегетарианците се възприемат наравно в педерасите. Да са живи и здрави и те и правото на свободен избор

    Posted by Емин Бей | октомври 2, 2008, 10:02
  11. Е, аз съм още един вегетарианец.
    Мога малка книга да напиша за това с какво учудване или агресивност се възприема вегетарианството ми. Майка ми се чуди какво да ми сготви в редките случаи, когато я виждам… Куп натрапници ми викат, че съм си нанасял вреди на организма. Вече ми е писнало и не споря с никой, нито някой агитирам да става вегетарианец. Често ги питам имат ли научни доказателства за това какво точно има в месото, дето ще ми липсва. Почти никой не знае.
    Често се бъзикам, че вегетарианците имат бледа и жълта кожа, изпопадали зъби, хилави са като концлагеристи, косата им е опадала, имат тъмни кръгове под очите и са импотентни. Имати и проблеми с паметта, интелигентността им спада стремително през годините. Хе-хе, аз съм пример за такъв вегетарианец!
    Чудя се днес световен ден на вегетарианството поради рождения ден на Ганди ли е? Някой да знае дали има някаква връзка?
    Айде, живи и здрави!

    Posted by xunap | октомври 2, 2008, 11:07
  12. а па яз че идем да си поръчам една голема, свежа, хрупкава, сочна, добре изкисната вратна пръжола на скара, ама обилно полята с гъбен сос. и салата че си поръчам, обаче свежа, без никакви консервирани мърши и други боклуци вътре. и бистра зеленчукова супа, ама не от броколи, че ми смърдят гадно. и една малка рикия от грозде двеста грама че си викнем.

    а-маха – яз венец на природата ли съм или не съм!

    Posted by batpep | октомври 2, 2008, 12:50
  13. Ух и аз като батпеп по мръвките си падам, но всеки сам си избира, още повече, че като не ядете вие за нас има повече мръвки 😀
    A „лакто-вегетарианец“ за първи път го чувам, обаче ме навежда по-скоро на асоциация от сорта на „вегетарианец от млечния път“ 🙂

    Posted by Pippilota Mentolka | октомври 2, 2008, 15:03
  14. еваларката, бе рос!
    фенка съм ти, ша знаи’ш.

    пък и нещо стила си си променила, вече те разбирам :))

    Posted by emito | октомври 2, 2008, 15:22
  15. @Емин Бей и хипар: Странно, но има нещо вярно, че мъжете май ги възприемат по-трудно като вегетарианци. Сякаш обществото, в най-добрия случай, счита вегетарианството за някаква лиготия и отношението към тях е от типа: Аре, бе! На к’ъв се прайш?! А на нас женките ни е по-позволено да се лиготим. Изобщо… Обаче, момчета дръжте се! Ние сме с вас.

    batpep, ти лично СИ венец на природата, виж си снимката и не се колебай повече.

    @Pippilota: Хвана ме! Но не го разправяй, под прикритие съм.

    Еми, само ти ме разбираш и то погРешно.

    😀

    Posted by marsian | октомври 2, 2008, 16:05
  16. Ако 6 милиарда ядат само зеленчуци, ще настане голям глад или голяма екологична катастрофа. Всеки с вкуса си и така си е най-добре и за природата.

    Posted by Mikhail | октомври 2, 2008, 16:34
  17. @Mikhail: Тц. Доказано е, че ако няма животновъдство ще има много повече храна за хората, добита от по-малко обработаваеми земи; ще може да се отглеждат и растения за биогорива. Към момента огромен процент от растениевъдството обслужва изхранването на животните. Е, към тях спадат и млечните крави, които лично на мен са ми важни. 🙂

    Posted by marsian | октомври 2, 2008, 17:19
  18. Хм, да Марсианке, ама ще има и много по-малко пържоли, което за такива като мен е много важен фактор 🙂

    Posted by Nikola | октомври 2, 2008, 19:10
  19. Никола, ти си ми такава слабост, че взех да се чудя как ли, по дяволите, да стане така, че хем ти да си нахранен с пържоли, хем да няма убити прасета/крави. Е, не можах да го измисля. Разбираш, нали? Не става и това си е… Затова нека да забравим хипотетиката и, както се казва, да консумираме настоящата ситуация с удоволствие и мярка 😀

    Posted by marsian | октомври 3, 2008, 02:38
  20. Ех 🙂 Направих бърза сметка: средно-голям средно-месояден човек изяжда около две крави през живота си. Обещавам тържествено, че няма да почвам трета 😉

    Posted by Nikola | октомври 3, 2008, 07:25
  21. хехе, много ми е забавно тука 🙂

    аз не знам един лъв, примерно, колко крави яде през живота си, пък и не ме интересува особено, не съм зоолог. също така не ме интересува един средностатистически вегетарианец колко марули, примерно, изяжда. и количеството на екскрементите им не ме вълнува кой знае колко. и не виждам с какво вегетарианците се гордеят толкова – че не убивали животни. всяко едно живо същество го прави, дори и растенията, тъй като те освен соларната енергия използват и елементи от почвата, което също убива – червеите, микроорганизмите, конкурентните растения..
    когато вегетарианец ми докаже, че се храни само със слънчева светлина и вода, тогава ще му сваля шапка, ще коленича и ще го призная за свой гуру. дотогава обаче той ще си остане същото животно като мене, но робуващо на предразсъдъци или угаждащо лични прищевки, които се опитва да изкара идеал и за останалите.

    имам приятелка, която веднъж, докато чистеше едно пиле, се отврати от месото. докато разчеквала пилето нещо изпращяло и тя оттогава не яде месо. уважавам нейното мнение, което не ми пречи по никакъв начин да ям пилета, щото не ми е гадно да хапна едно цвърчащо, с препечена коричка пиленце. сигурен съм, че и на гладния лъв в джунглата аз бих му се усладил. и трябва да знаете, че ако по някаква причина некакъв звяр ме изяде на неговата си територия – няма да му се разсърдя по никакъв начин, защото проблемът си е лично мой, не на въпросния звяр. в природата винаги по-силния изяжда по-слабия, това е неотменен закон.
    един от най-близките ни приятели е пълен вегетарианец, индианското му име е „салатеното чудовище“. и никога не е имало проблем докато ние си набиваме бифтеците той да си набива салатите. просто правим салати в тройно-петорни дози, защото всички сме на масата, заедно, а и ние обичаме салата все пак.
    познавам един, на когото му е гадно да яде пъпеши и банани. друга една позната пък ненавижда диня. аз лично не обичам сладки неща, а жена ми мрази домати. абе – всички сме за лудницата, нали 🙂
    НО – никой от нас не е тръгнал да се бори и да противостои на различните нему, камо ли пък да дава определения за правилността на това или онова, камо ли пък за този и онзи. просто когато се събираме за жена ми правим салата без домати, за васето в плодовата салата не слагаме пъпеши и банан, на роси не сервираме пиле, пък за мене десерта е възможно най-малко сладък. сядаме си вкупом на масата и сме си ок.

    та такива ми ти работи 🙂

    Posted by batpep | октомври 3, 2008, 12:26
  22. batpep, не знам кой се изкарва идеален, но не съм аз, уви. А как ми се ще да можех да се храня само със слънчева светлина и вода. Колко евтино щеше да ми излезе. Макар, че тогава пък щях да имам прекалено високи разходи за пътуване до слънчевите места, когато тук се смрачи. Но щеше да си струва, само за да те видя коленичил и без шапка да ме признаваш за гуру 😀 ееех, мечти… Абе, кой готви у вас? Трябва да му/й целувате ръцете.

    Nikola, благодаря ти от името на третата крава:-))

    Posted by marsian | октомври 3, 2008, 13:20
  23. За крави не знам, не си падам по тях, ама колко прасета съм опоскала 😀

    Posted by Pippilota Mentolka | октомври 3, 2008, 16:13
  24. гоше, още първия път като прочетох този пост, знаех че ще настане разврат ;;

    Posted by j. | октомври 3, 2008, 23:10
  25. j., неизбежно беше 😀
    Но всяко чудо – за три дни, затварям бардака.

    Posted by marsian | октомври 4, 2008, 11:29
%d bloggers like this: