//
you're reading...
безстопанствени

Do not disturb

dontdisturb

 

Днес някой ме е посетил от тук. Занемарени блогове, тц, тц. Случва ми се едва за 2-ри път откакто списвам марсианския си бюлетин, затова ми стана леко кофти – нямам навици. А ми стана кофти, защото, макар и статистически справедлива, „занемарени” си е кофти дума. Почувствах се все едно, че не се къпя редовно.

 

По-добре да се казват „изоставени”. Горките, самотни блогове, изпразнени от актуалност и ентусиазъм, преливащи от леко прашасал смисъл, чакащи. Обаче, и „изоставени” не става – звучи някак по-дълго, вечно някак. Сякаш човекът изоставил блога си никога няма да се върне при него и той ще продължава да линее, докато не се превърне в най-обикновен виртуален боклук.

 

Или да се казват „временно отсвирени”? Дълго е, но повечето случаи на „занемаряване” на блогове се дължат вероятно на настоятелния повик на някакъв друг приоритет. И е по-хуманно, някак си.

 

Ама, не ме занимавайте, бе хора! Опитвам се да напиша есе на тема „Моето страхотно дете”. Което се оказва много трудно, докато детето ми (което – като едно наистина страхотно дете – ме покани да участваме заедно) се дъни все по-зле в последните седмици. И към момента е толкова наказано, че вече ми свършиха идеите за наказания. Генерирането на нови такива също изисква интелектуален труд, а аз си имам капацитет. Да не говорим, че прекарвам доста време в нета в търсене на професионално написан учебник със заглавие „Как да отгледаш тийнейджър, без да го пречукаш”. Заглавието* е малко противоречиво, но то пък темата да не би да не е.

 

Та така. Не ме тормозете, освен с идеи, похвали и безплатно шампанско. 

 

* Блогинята предложи да ми дава уроци с такава тематика, но не смея да попитам колко ще струват.

Advertisements

Коментари

6 thoughts on “Do not disturb

  1. само да ти дам пример с какво се сблъсквам ежедневно: къпя я, а тя реве с пълно гърло, защото съм почнала да й мия косата без разрешение. аз се аргументирам: имахме уговорка, че ще е днес; оставих те да играеш за 15мин.. нищо не помага. накрая я шляпнах да млъкне и я измъкнах от банята. започнаха да четат книжка с тас, а тя: „dad, how do you spell tomorrow? since my mum hit me in the bathroom my short term memory is not the same..“

    Posted by a-tipova | ноември 6, 2008, 21:12
  2. ;-)) хахахахаххахха!
    еее, не! айде, пиши го този, гореспоменатият учебник (хем без време), че нямаме шанс….

    Posted by marsian | ноември 7, 2008, 02:15
  3. Ами ние тук се изпренадваме кога ще има нещо свежо от теб… дори и случки с тийнейджър ще ни бъдат интересни 🙂

    А пък като напишеш/те есето, пусни го и тук!

    Posted by размишльотини | ноември 7, 2008, 17:36
  4. Размишльота, благодаря, но не пиша трилъри, нито хоръри! 😀
    А за есето – сигурно ще го пусна АКО го напиша.

    Posted by marsian | ноември 8, 2008, 15:17
  5. Искам марсианското семейство да спечели!!!!!!!! Я какъв готин конкурс. И стана ли ти сега ясно това, което не ти беше ясно преди да започнеш да пишеш есето?

    Posted by mislidumi | ноември 12, 2008, 16:36
  6. ееех, мечти! няма да спечели марсианското семейство, защото ние сме измислили мързела. но като го допиша ще го постна, да видим какво ми е ясно и какво съвсем не 😀

    Posted by marsian | ноември 19, 2008, 21:55

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: