//
you're reading...
безстопанствени

Има ли пилот в асансьора?

 

Не, бе. Нищо общо, просто винаги записвам първото хрумнало ми заглавие. Става въпрос за нещо по-сериозно и много по-забавно, известно като „Кухненският асансьор” на Харолд Пинтър.

 

Ще започна отзад-напред. След представлението си вървяхме с Една Блогиня и Приятелката ми си разговаряхме, въодушевени и с настроение, докато Блогинята не отбеляза, че или г-н Пинтър е много наблюдателен човек или сме лошо зарибени от стила му. Диалозите ни течаха някакси съвсем като в пиесата – повече злободневни монолози, отвлечени размисли, въпроси, които не достигат до адресанта и отговори, които никой не е търсил. Нищо драматично, просто всеки-си-говори-сам. След огромно съсредоточаване върху трудната задача да мислим групово и да се изслушваме, излъчихме извод*: Едва ли ни е е зарибил, по-скоро ни е наблюдавал.

 

Дотук за драматурга Харолд Пинтър. Човекът се е доказал пред огромна аудитория в продължение на десетилетия, няма защо аз да ви го хваля. Дори и Нобелова награда си има. Само ще кажа, че Пинтър е равно на Театър.

 

Пиесата е, няма да крия, поставена от режисьор, когото познавам – Христо Мицков. Още не е известен, по чисто обективната причина, че това му е дипломен режисьорски спектакъл. Много фин човек, деликатен, забавен и ентусиазиран. Очакавам тепърва да гледаме програмите, търсейки именно неговото име.

 

Няма да кажа, че е направил нещо умопомрачително, защото – за щастие – не е, обаче мога и искам да кажа, че много се забавлявах, веселих и щастливих**. Не, че Кухненският асансьор е типична комедия. Хуморът е леееко мрачен и доста английски – за ценителите. Христо съвсем съзнателно е направил най-доброто, като е позволил на тази прекрасна пиеса да се развива естествено, следвайки неподправения й чар, без никакви поп-изцепки и натегнати инсинуации на тема театър. Не, че съм принципно против въпросните изцепки, но като се замисля, всичките ни съботно-неделни забежки сред природата не са само в търсене на по-чист въздух за оправяне на махмурлука, нали така? Искаме си чистата, позитивна наслада от натуралната красота на естеството. Е, на. Въздухът в мъничката зала на Театър Възраждане е пречистен откъм нечии-чужди-драми и мухлясали шегички.

 

Актьорите са смешни. Симпатично, натурално смешни, донякъде твърде полазени от бълхите на конвеционалната българска театрална школа и леко объркани от иначе героичния опит да бъдат героите си, вместо да се вживяват в тях. И, все пак, ентусиазирани и, амиии – смешни! Ще им трябва още малко време, за да изплюят бастуните, но що се отнася до диалозите на Пинтър, с уникалните им паузи и изперкали реплики – справят се твърде добре.

 

Кухненският асансьор показва една почти гротескна ситуация, в която двама професионални убийци висят в приземния етаж на някаква къща и чакат сигнал за действие. Времето си тече, а двамата провеждат колкото естествен, толкова и напълно изтрещял диалог. От натуралните разговори за миризмата на чаршафите, дизайна на чиниите в съседното помещение, за чай, бисквити и идиотско-сантиментални, оранжево-жълти вестникарски статии се стига до въпроси без отговор и абсурдни реакции на абсурдните обстоятелства около кухненския асансьор.

 

Докато Гюс се вълнува и тревожи за работата си – смесвайки условията на работа с естеството на това, което върши – задава въпроси и дори търси оправдание и утеха за минали действия, по-старшият – Бен, се опитва да остане неангажиран, дистанциран и изобщо да се прави на железен. Той избягва директната комуникация, дълбоко вярва в дисциплината и не желае да поставя под съмнение никакви нареждания или изисквания, докато Гюс е земен, пълен със живот и с трогателен инат търси своите отговори. Праволинейният, изпълнителен, скован и донякъде по-умен Бен, срещу жизнения, любопитен, но твърде семпъл Гюс. И двамата срещу невидимия „клиент” от другата страна на кухненския асансьор. И „кухненският асансьор” с безумните си…, хм, искания – срещу тях. Е, няма да разказвам повече, защото това е британска драматургия – има си своя традиционен полу-неочакван край. А след него идва гореописаният сладък послевкус, с оценка 9 от 10.

 

По последни данни следващата постановка е навръх Никулден. Така е в джунглата. Но пък свършва преди 9 часа и обещава алтернативно забавление преди класическото за деня прекаляване с вино и риба.

 

 

 

 

*Или поне успяхме да се съсредоточим върху изслушване на отделните, самостоятелни изводи на другите. Това ни даде статистика: три от три за „г-н Пинтър е наблюдателен”.

** Което неминуемо се случва, когато „консумираш” забавно изкуство.

 

Advertisements

Коментари

9 thoughts on “Има ли пилот в асансьора?

  1. ооо, значи задължително трябва да гледаш http://www.sonyclassics.com/sleuth/ . знаеш къде го „дават“ ;;; ако са го спрели там, може да обсъдим как да ти помогна :>

    Posted by vladie | ноември 25, 2008, 09:22
  2. sleuth Задължителен!
    после ш’се изпитваме ;

    Posted by Анонимен | ноември 25, 2008, 10:51
  3. ех, как ме навихте! 😀
    пускам го. после може да докладвам

    Posted by marsian | ноември 25, 2008, 22:47
  4. дааа. много напред, много! а, майкъл кейн е титан.

    Posted by marsian | ноември 29, 2008, 20:10
  5. браво, ще се награждаваме 🙂 ама и джъд лоу става ;;;

    Posted by vladie | ноември 29, 2008, 23:41
  6. а, за малко да забравя, а забеляза ли и негово височество харолд пинтър самия в един кадър? 🙂

    Posted by vladie | ноември 29, 2008, 23:42
  7. може ли наградата да е джейкейк? ако трябва ще намеря кадъра с пинтър 😀

    Posted by marsian | ноември 30, 2008, 00:19
  8. може, сега съм на вълна марципан. ползуваш ли? 🙂

    Posted by j. | ноември 30, 2008, 09:42
  9. j, благодаря, но по-скоро бих изчакала следващата вълна, като се наемам да я… ааа… консумирам(?) каквато и да ми се падне 😀
    vladie, забравих да си кажа: джъд лоу изглежда като пале пред майка си. мустаци, емоции… справя се чудесно, но. 🙂
    и – като поизчаках послевкуса – историята в КА е някак по-истинска и по-щедра, не че има смисъл да се сравняват

    Posted by marsian | декември 1, 2008, 03:37

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: