//
you're reading...
безстопанствени

19/01/09 беше вчера

 

crisis1

На края на този напълно изтрещял ден съм сигурна, че и аз влязох в описаната в тази публикация статистика, с двата крака и затъвам в нея с тъжно бълбукане. Само дето, както казах и другаде, не разбирам защо трябваше да го правя така половинчато и да ходя на работа – можех да си остана в къщи, като предварително и надлежно си изпратя извинителен смс, че съм болна и НЕ МОГА да посетя офиса.

19-ти, (вече вчера, ура!) бил най-депресивният ден от годината и – може би – десетилетието. На годишна база, заради края на околопразничната еуфория, а на десетилетна – заради тази кучка Кризата.

Що се отнася до мен, ехааа:

– през нощта срещу 19-ти заспах твърде късно, разстроена и уморена, ползвах лед за очи и най-голямата ми надежда беше, че на сутринта ще има слънце, за да имам оправдание да стигна до офиса със слънчеви очила и естествено

– пропуснах всички аларми, но не и на нервно-клетъчно ниво, и се събудих от странната 16-битова мелодия на домашния телефон в 10:30, само за да установя, че търсят не мен, а

– детето ми, което още спеше някакъв нездрав сън,

– поддържайки постоянна температура от 37 C,

– без да си е разходило кучето, което

– (горкото куче) имало разстройство, битката с което състояние беше загубило насред коридора, агрхх и прескачайки го след малко да установя, че

– (пак) няма мляко, което е жизненоважна съставка от сутрешното ми кафе и по-късно да се окаже, че

– каналът в банята е запушен, отново агрхх, а още по-късно, че

– десният ботуш от любимият ми чифт се е разлепил от носене,

– а аз нямам дори 10 лв за поправка, защото картата ми не е преиздадена, всъщност, но пък

– акаунтката ми позвъни да ми съобщи, че й дължа една вноска и служебна бележка за доходите ми в последните 6 месеца, за да ми я преиздаде

– в рамките на 10 дни („Моля? 10 дни, ли?” „Амии, около 5 работни ама…”), което преживях, обаче

– тогава другата акаунтка от другата банка също ми звънна да ми каже, че имам просрочена вноска, без „добър ден”, дъвчейки дъвка (надявам се, поне) и вместо довиждане ми каза „айде!” (агрхххх, другото се чисти с обикновена химия, но един такъв разговор…), а после в офиса се оказа, че кой знае защо

– на компютъра на стажантаката кирилиците са така оплетени и омазани, че трябват 6 клика преди да превключиш на вярната, мразя ги тези неща,

– едни снимки не се отварят, освен след сложни еквилибристики по приложенията,

– а шрифтовете днес се чупят особено гадно и нелогично, но затова пък

– лаптопът на съдружничката ми е все още на ремонт, докато

– (през това време счетоводителят не си вдига телефона, без връзка)

– клиентският ми монитор изведнъж отказа да тръгне, а ми трябваше, за да свършим с нея някаква работа заедно, добре, че се сетих да се обадя на съпорта и проклетия монитор проработи още щом чу „да” отсреща,

– а виното, което си отворих в опит да отпразнувам всичко това, се оказа откровено гадно, пък и правилните чаши все още стоят откраднати от ГДВ в неговия си офис, но за сметка на това

– си полях дънките и

– ми свършиха цигарите,

– а на мама, продължава да не й зараства шева…

– и детенцето ми стоя цяла вечер само, защото и ГДВ също се срещаше някъде, а ние трябваше да свършим онази работа, нямаше как.

 

Но колко е приятно накрая на всичко да разкажеш на толкова непознати, толкова много неща, които не ги засягат въобще. Особено щом 19-ти вече мина, а прогнозата за деня пак е за меко време и дори мъничко слънце.

Advertisements

Коментари

5 thoughts on “19/01/09 беше вчера

  1. Моят кратък коментар е „Аргх!“. Но дано чавето смъкне температурата, че тъй не е редно. Ако я държи и утре – дай му сладолед. Мен майка ми така ме лекуваше и резултатите винаги бяха добри 🙂

    Posted by Nikola | януари 20, 2009, 05:29
  2. леле, какъв сюрреалистичен ден си имала, а всъщност си е реалистичен

    Posted by vladie | януари 20, 2009, 08:42
  3. “Аргх!” и от мен, по-куцузлийски ден трудно може да се опише. Добрата новина е, че вече е минало ;-)… Дано наистина детето и майка ти се оправят по-бързо. Преди 20-тина години на майка ми също не й зарастваше един шев, оказа се, че тъпите доктори са забравили в нея памук, та трябваше пак да я режат, за да го махнат. Та е добре да се направи снимка и да се види има ли чуждо тяло.

    Posted by Светла | януари 20, 2009, 10:00
  4. Nikola, смъкна я! (засега, че вечерта тепърва предстои… :-)) никакъв сладолед за него!

    vladie, предпочитам да го разглеждам като кошмарен сюрреалистичен, да, сън. От висотата на непоклатимо доброто си настроение днес 😀

    @Светла: и аз почвам да се чудя, но май има други обстоятелства, уж. дано да знаят какво правят…

    Posted by marsian | януари 20, 2009, 18:30
  5. майкаа, вече си имам конкурент!

    Posted by batpep | януари 22, 2009, 14:24

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: