//
you're reading...
кучешки живот

На кучето (тоя мърльо), с любов

Понеже е такъв един любовен период, а Бъстър знае как да показва любовта си, ми се прищя, освен за смешните му патила, да споделя и някои страшни неща за отглеждането на куче, като такова. Не, бе ааъъ… сериозни неща, ама като за неделно четиво.

Ето някои кучешки плюсове

Кучето е най-добрият приятел на човека, точка

Кучешката любов към стопанина му е всеотдайна и почти безусловна. Кучето няма очаквания, не ревнува много, не се сърди, не те възпитава, не се разочарова от теб и не те кара да се променяш. Посреща те винаги с огромна радост, винаги е готово да играе с теб, да ти обръща внимание и иска да ти угоди по всякакъв начин. Това е толкова близо до идеята за Абсолютна любов, колкото нещо в тази условна Вселена може да бъде. Учи и теб да обичаш, да бъдеш любвеобвилен, всеотдаен и нежен, всеки ден.  

Кучето е забавно

Понякога неговата наивност, малките му смешни номерца, дори пакостите му, са единственото, което може да те развесели, когато ти е писнало от глупостите на хората – непознати и близки. Кучето може да измисли някоя идиотска смешна игра – да вие, когато тананикаш, да лае срещу събратята си от телевизора, да си гони смешно опашката или да гризе замислено крака ти. Наивноста му е толкова обезоръжаваща. 

Кучето е здравословно

Независимо дали те мързи да спортуваш или не, щеш не щеш, имаш поне две задължителни разходки на ден. Не е като един час в залата или в басейна, но все пак е нещо полезно. Трогателна загриженост за здравето ти, нали така? 

Кучето е твоят Кевин Костнър

Ако е от подходяща порода и го обучиш, може да бъде верен страж на имуществото ти и дори твой бодигард. Големите породи са направо покъртителни в опитите си да те предпазват от какво ли не – влизане в морето, каране на велосипед, шейна и така нататък.  Бъстър, това, че излизам на терасата не е краят на света, миличък! Голямо момиче съм, а  хората от отсрещния строеж няма как да ме докопат. Имам пушка. 

Кучето е полезно за децата

Грижите за куче научават детето на отговорност, внимание и към другите и … – нека да го кажем така – на уважение към животните. Най-вече, кучето също учи детето да обича, точно както и ти – с примера си. Също така, детето получава известно самочувствие, защото отговаря за друго същество, възпитава го, грижи се за него, а получава и любов от още едно място – казват, че е добре. Да не говорим за игрите, боричкането и тичането заедно. 

Кучето е социализатор

Разхождайки куче, можеш да заговориш или да бъдеш заговорен от кого ли не. Първите реплики, понякога толкова трудни, са ясни, ледът се топи като в слънчев ден и прочее. За някои това може да бъде полезно. Е, може и да се сбиеш с някого, защитавайки кучето си, но все тая.   

 

Ето и някои минуси, в името на справедливостта: 

Кучето e световен мърльо

Косми, мръсни лапи, 2 квадрата омазана площ около купичката му, специфична миризма, лиги, още косми… Няма как да се избегнат – ще си чистиш след него нон-стоп, включително и на улицата, ако си възпитан. И още косми, и още по-мръсни лапи, ако е възможно. Мрак.

Кучето е ресурсоемко

Режим на хранене, на разходки, ваксини, обучение, не дай си Боже да се разболее… Всичко това изисква време, пари и отговорност. Присъствието ти е задължително, без почивен ден. Дори рибите почиват един ден от седмицата. Дори и децата можеш да пратиш при баба им или на кино. Не и кучето.

Може да ти се падне и кофти куче

Може да е проклето или глупаво. Може да е просто прекалено непослушно или пък мързеливо, или страхливо. А може въобще да е болно. Всяко от тези, може да направи грижите за него двойни и тройни. Кофти, но то пак ще те обича, а вероятно и ти него. 

Вече започвам да си ги смуча от пръстите, само и само да изравня плюс и минус.

Ммммм, кучето може да бъде много досадно. Да те буди, лаейки без видима* причина през нощта, да се клати в захлас върху новите панталони на гостите ти, да ти къса блузите и чорапите, когато те посреща, да ти изяде любимите обувки… (т’ва проклето, скапано псе! кой го пусна там, питам?!! кой? аз ли съм си ги оставила?!! а кой не го разходи навреме?!) 🙂

Честно, какво още да измисля като минус?

Вместо да се напъвам, мога да добавя, че от точка 3, включително, насам, всичко се случва доста по-рядко. 

Само космите са вечни.

 

Е, би ли си взел куче?

Навръх Свети Валентин?!

 

 

* то винаги си има своите причини

 

Advertisements

Коментари

3 thoughts on “На кучето (тоя мърльо), с любов

  1. кучето мирише и се лигави

    котките рулз 🙂

    Posted by longanlon | февруари 14, 2009, 09:25
  2. котките са доста по-миризливи от кучетата, прощавай 🙂
    дълги години имах куче, лигавещ се боксер. имах и котка, мега проклета.

    сега пак се присещам от време на време, че искам куче. единственото, което ме спира, е разрухата на апартамента докато кучето стигне някаква уравновесена възраст :).

    Posted by j. | февруари 14, 2009, 10:45
  3. куче – невър.
    дано някога не ми се наложи да гледам….

    Posted by emito | февруари 14, 2009, 19:50

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: