Шест малки неща, които ме радват

Получих покани от Миламоя и Никола и се отзовавам, защото

6. Смолчат

Обичам да си плещя с приятели и непознати за незначителни неща, смешни малки неща и за малки неща, които радват.

1. Слънцето, с неговата топлина

То, разбира се, може и да не се струва особено ‘малко нещо’ на някои, но въпросът за размера е относителен. Прочее, щях преписвам директно от Никола по тази точка, но пък то бива мързел… Въпреки, че не виждам какво да добавя. Освен, че жегата, която върви с лятното слънце ме радва на едро. Което е пряко свързано с любимия ми начин на употреба на жега, който се изразява в излизане в нейната замайваща прегръдка след традиционното посещение на твърде климатизираното метро стара загора на път към морето. ‘Прегръдка’ изобщо не е произволна дума, а неоспорим факт. Имам чувството, че ако се отпусна изобщо няма да падна, толкова е жежко, кеф. Изобщо, мисля да си татуирам слънце някъде и приемам авторски предложния.

2. Магданоз

Изпитвам тиха радост от присъствието му в чинията си, дори да е във вид на самотен стайлиш атачмънт. Впрочем, това се отнася за всички зелени подправки и тревообразни, включая самата обикновена трева (в оригиналния смисъл на думата), но за нея – извън чинията.

3. Цитрусите

Това вече е стар виц, но пак ще го разкажа, първо защото никой не може да ме накара да му плащам никакви 5 лева в тази криза и второ, за да е ясно. Веднъж, когато поръчах традиционния ром с портокалов резен, кола с лаймов резен и (кой знае защо) една вода, барманът учтиво ме попита дали не желая грейфрутов резен за водата. Съгласих се, разбира се. Обаче, въпросът изобщо не е в цитрусите – радват ме малките хедoнистични украшения на живота.

4. Фактът, че колонията дребни мравки само пресече терасата, а не реши да се засели.

Наблюдавах с опасение как разузнавачите им се промъкват и оглеждат старателно територията, и страшно се зарадвах, когато установих, че са я обявили за непригодна и целият им бодър строй се изнесе с маршова стъпка към други незнайни земи.

5. Сърцевидните, прасеобразни неща и подаръчета без повод

Притежавам най-величествената колекция от Сърдечни Камъни, както и всякакви нетрайни инсталации и изображения на сърца – обувки, подредени като сърце, рисунки на сърца върху прозорци, огледала и всякакви повърхности, дори чисти следи от моп върху мръсния под – пак сърцевидни. Всичките събрани или осъществени от сина ми. Другият традиционен подарък са Прасетата От Кол и Въже, защото е всеизвестно, че са ми страст. Всъщност ГДВ научи сина ни да прави всичко това, щастливейки ме постоянно с безповодни изненади – от киндер яйца, през сърцевидни ягоди, до букетче магданоз с панделка. Изобщо, дребните изненади и подаръчетата, които идват просто ей така, ми пробиват малки щастливи дупки право в сърцето, които се пълнят и пълнят.

Напоследък със шоколад, миламоя.

>х