//
you're reading...
безстопанствени

Къде си, бе? Вече 7 пъти не съм те чел…*

Блогинята ме накара да кажа защо нямам блог. Първо ме накара да го проимам, после ме кара да ям мъфини, а сега и това.

Версия 1 – Невинна съм. Просто Музата е пълна шматка.

Начи, ето какво стана. Музата и аз направихме блога заедно. Аз влязох с неудържимо желание да търкалям думички и прочее ярки таланти, а тя – с красива рокля, вълшебна пръчица и дайкири в ръка. Аз траках щастливо под белия екран, а тя лежеше блажено на канапето, ближеше дайкирито и от време на време изстрелваше нещо от рода на ‘я гений, прочь сомнения…’. Перфектното съдружие. После все по-често я виждах, кацнала на някой ръб да потропва с левия крак. Дотогава не бях забелязала колко ръбове има на тая планета – облегалки, маси, первази, огради… После взе да закъснява с над половин ден. А накрая беше ‘ти поработи тука, а аз ще скокна до бара отсреща и като се върна ще го оправим’. След това получавах само агресивно фотошопирани картички от далечни плажове. После, за мое облекчение, престанаха да идват. Сега Музата е в неизвестност, а доколкото я познавам, вероятно и в нелегалност.

Междувременно аз се опитвах, но единственият резултат беше все по-нарастващата купчина от дигитални трупчета на букви и препинателни знаци. Не мога сама да свърша всичко, в края на крайщата!

Версия 2 – Криза е!

Цялата тази вкисната финансова обстановка ме разстройва и дезориентира. А издръжката на Муза може да направи милионер от всеки – тия дайкирита са страшен разход. Уволних я и замразих бизнеса.

Версия 3 – В блогирането има и нещо журналистическо,

дори само поради факта, че изскача пред публика съвсем скоро след възникването на оригиналния повод за написването му. А новините, от своя страна, са основно скучни, лоши или откровено тъпи, а тези три теми са ми абсолютно безинтересни. А пък Приятелката ми ми каза, че нищо не ме интересува. Още ме е яд на нея, но не пречи да призная, че всъщност е права. Интересуват ме съвсем малко неща, а повечето от тях ходят, дишат и се смеят, а понякога и плачат. Не са за описване. И изобщо, блогирането си е обсебващо. Накрая започваш да се стремиш да живееш живот удобен за логатримуване, блогване в случая, пропускайки есенциалния елемент на живеенето. Нещо като да фотографираш неистово на партито, вместо да се забавляваш. Някои блогъри постигат баланс – просто си пишат от време навреме, когато нещо има направи силно впечатление, но аз традиционо не се справям с баланасирането от всякакъв род.

Версия 4 – Бе, не ми смешно!

Ще пиша пак, веднага щом се поразвеселя. Понеже нито имам желание да ‘произвеждам новини’, нито разполагам с жизненоважна информация, която щедро да споделям, единственото, за което ми е забавно да пиша, са разни забавни неща. Или поне забавни гледки точки към разни неща. Или поне смешни неща. Или поне за някои. За мен поне.

Весия 5 – Блогърстването премина във втора-трета фаза в световен мащаб.

Вече са четливи само специализираните блогове. Другите са прекалено много и започват да стават досадни. Пишат на еднакви теми, от същите-ама-съвсем-други-гледни-точки, въобще… любимото четиво на професионалния хейтър. А пък на мен не ми е кеф да публикувам само за трима приятели и един фен и половина. Не страдам от липса на суета и подобна алтернатива ми е ярко непривлекателна.

Версия 6 – Фейсбук.

Да обяснявам ли повече? Пристъпите ми на логорея си намират чудесна почва и там, да не говорим за моменталната обратна връзка и – черешката на тортата – Лигообменът! А мързелът и съвсем реалната липса на време поемат довършителните работи. И даже почистват след себе си.

Версия 7 – ‘Ах, великолепен въпрос! Благодаря, че ми го зададохте.’.

Демек, няма значение защо не съм писала. По-важното е, че с този пост, блогинята може най-небрежно да ме е подхлъзнала да преодолея синдрома след-такава-дълга-пауза-не-става-да-постна-какво-да-е. И сега като се разпишааа…

Благодаря, за което. Но не искам да каня никого да пише защо има блог, нито защо няма. Сигурна съм, че чета блоговете, които чета по причини коренно различни от тези, които карат авторите им да ги пишат.

>

––––––––-

* заглавието е откровена кражба от изказването на един варвáрски циганин пред Най-добрия Ни Приятел: ‘Къде си, бе човек?!! Вече седем пъти не съм те виждал…’

>>

Advertisements

Коментари

8 thoughts on “Къде си, бе? Вече 7 пъти не съм те чел…*

  1. Току що получих това по имайл: „Благодаря за дайкиритата и ъглите! Намерих си друг, който да ги плаща, но се надявам да си останем приятели. (?)

    П.С. Справяш се чудесно и без мен, бту…“

    Да имаш представа от кого е? Аз никакви дайкирита не съм плащала…

    Posted by Силвия | ноември 24, 2009, 12:01
  2. аха, имам. аз ги платих…
    и като казах, че картичките са престанали да идват, спестих някои подробности относно начина, по който го постигнах… ако искаш можеш да си смениш… всички координати. ;D

    Posted by marsian | ноември 24, 2009, 14:00
  3. Ахаха, взе ми думата от устата. Щях да пиша и аз „защо не блогвам, както не ме пита *едикойси*“ . Сега обаче трябва да пишеш, понеже много се всериозни цялата работа с блоговете без теб. И надявам се като казваш „един фен и половина“ да имаш мен предвид 🙂

    Posted by Nikola | ноември 24, 2009, 15:46
  4. Много ми хареса!

    Posted by nordreamer | ноември 25, 2009, 21:24
  5. Мога ли да запитам кое е Музата? С нея ставаме три…

    Posted by Пътева | ноември 26, 2009, 12:10
  6. И фенки има, ама кой да ги брои :-Р

    Posted by Svetlina | ноември 28, 2009, 22:10
  7. Ххаха, засмя ме.

    Posted by Eneya | февруари 11, 2010, 00:26

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: Хаотично | NiCodile - ноември 24, 2009

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: