//
you're reading...
home-made nonsense

На тавана няма призраци

Фактът, че участвам в BLOG CHALLENGE (4) е изненада и за мен, но вече е късно да се отмятам:)

Тук предишният (двукратен) победител – Деси Бошнакова – е определила темата ‘На тавана’.

Ето накратко критериите за определяне на победител:

  1. Брой коментари към самата публикация, без да се броят анонимните такива и тези на автора. Демек, коментирайте с удоволствие и без мярка и си напишете името.
  2. Брой ping-ове от други блогове, без пингове от блогове на същия автор. Колегите блогъри могат да пингнат едно рамо.
  3. Брой гласувания в svejo.net. И по-конкретно тук.

И така…

На тавана няма призраци денем. Нито се чуват, нито се виждат. Затова не ходя през деня.

Нощем идват. Идвам и аз.

Който очаква таванът да е кой-знае-какво, да затвори очи и да си разглежда в собствената глава, докато аз пиша следващия параграф – ще кажа като е готово.

Таванът не е кой знае какво. Първо, няма никакво съкровище. Претараших много прецизно – ядец. Второ, няма изобщо нищо, освен една дупка в керемидите, от която капе при дъжд и усилва миризмата на мухъл. Мирише като в мазе, всъщност. И е доста хладничко, а дори няма прозорец. Трето, въпреки влагата, остава прашен, каквото и да му правиш. Може да кача водоструйката, но нямам представа как ще го приемат призраците. И не, не мога да ги питам, защото съм активен противник на безмислените разговори (и труд) – те просто не ми говорят.

Готово е!

Честно казано, намирам ги твърде мълчаливи, дори и за техния вид, но то пък кой си няма трески за дялане. Просто си мълчат прозрачно там и не правят нищо, освен да присъстват.

До снощи.

Трясък и глухо ‘туп’. После – тишина. Размишлявах известно време върху ситуацията. После скочих от стола и се озовах горе за под 43 секунди.

Вратата изскърца като се вмъкнах, което ме втрещи, защото досега не бях забелязвала този звук. Изчаках търпеливо докато мозъкът ми отвори всичките 23 непрослушани файла по темата, а в паузите между тях използвах свободното си време, за да се почувствам някак. Избрах да имам чувството, че съм в прилично заснет хорър. ‘Звуковите ефекти са си на мястото тук’, казах си. ‘Това е добре, когато не знаеш пред какво си изправен. В смисъл, че ще е прекалено да искаш да знаеш какво точно ще стане, но поне да си информиран в какъв жанр ще се развиват нещата.’

После се огледах. Буквално. В олющеното прашно огледало, което със сигурност го нямаше преди, но сега си стоеше, подпряно точно срещу вратата, цялото в парцаливи паяжини, счупено, мътно и безполезно. Но аз притежвам изострено чувство за сценография и стайлинг.  Затова, една част от мен одобри този ефектен детайл, докато цялата се разтресох в шампионски пристъп на паника. По тялото ми изби чист адреналин, готов за бутилиране.

Понеже, в огледалото не видях себе си.

Зяпаше ме едно хлапе. Малко изпод вежди ме зяпаше, нагловато. Не изглеждаше уплашено, само… абе, нахално. Възрастните принципно не се плашим от деца, нали така. Но тук усетих – пак частично – че направо се люлея. Толкова, че изображението на детето се вълнуваше като отражение в локва. Зяпах го и аз, и си мислех – с друга част, която винаги се разсейва – че тия хоръри ще ме довършат някой ден. Ако не ги бях гледала, дали щях да успея да си представя всички сценки, в които Дакота Фанинг (би могла да) се превръща в ужасяващ изрод с изцъклени очи и окървавена уста, да не говорим за неподдържана със столетия кожа, и как устата й се отваря бавно, бълвайки най-кошмарните фантазии на сценариста на тема гнус и бабалюги…

‘Мамоо!!’ Мамо, споко. Всичко е наред, просто се опитвам да измисля хепиенд.

Бабалюги ли?! Това ме вцепени, но не частично. По лявото ми рамо тръгна парализа, надолу и надясно. Но не се разливаше като бетон, защото бетонът се втвърдява бая по-бавно и най-вече от точката на изливането към периферията, а не както при мен – обратното. Коремът ми вече беше обездвижен и твърд, като най-големият дефектен диамант в света – с дупка, два шева и сплескан. ‘Бе, колко, колко да е сплескан? През зимата винаги е закръглен…’ Не, тази мисъл, макар и по-страшна стратегически, не можа да ми отклони вниманието от представата как огромна хлебарка се покатерва по него и краката й оглушително драскат по твърдата му повърхност…

Огледалното момиченце не приличаше много на Дакота. Първо, че тя изобщо нямаше да гледа така нагло, а щеше да е перфектна в ролята си, адекватна на хорър-обстановката и да излъчва невинна мистерия. А това беше тъмнокосо, с дръпнати в края кафяви очи и голяма подигравателна уста. Да не говорим за грозните очила и стърчащото изпод косата ляво ухо. Държеше топка, на кръста, като футболист, а другата ръка криеше зад гърба си. Пет-шест годишна хашлачка, с мърлява плетена рокличка.

Призраците се бяха скупчили около нея, образувайки жива ломография и определено излъчваха дразнеща жизнерадостност, причината за която, дори не се опитвах да подозирам.

–        Трябва да си обуеш нещо, – каза момиченцето важно – иначе ще настинеш и ще се разкашляш като мен.

‘Чехлите ми са долу, малко чудовище’, оправдах се идиотски наум. ‘Долу при компютъра и при камината… вкъщи, където е светло, макар и приглушено, защото никак не обичам операционно осветление, и е топло и е обратното на страшно…’

–        Пък аз обичам от тези големите лампи със скъпоценни камъни по тях.

Пренебрегнах факта, че ми чете мислите, защото винаги съм подозирала, че казвам на глас неща, които си мисля, че само си мисля. Онази част от мен, която одобряваше стайлинга преди малко, нали се сещате, се включи със шумно щрак, възпроизведе картина на въпросното осветително тяло, барабар с висящите му изкуствени кристали и хлъцна. Мислено. После пое командването. ‘Едно е да ме заплашват с потенциално адска смес от пришълеца, деймиън и психото на живо,’ – натърти тя – ‘но да сравняват ефектното ми осветление с този невъобразим соц кич е крайно неприемливо!’

Страничният ефект от възмущението й беше, че ме спаси от задушване. Бетонът, който вече обясних, че не е бетон, внезапно омекна, поех си шумно дъх и пак си се разтреперах съвсем нормално. Краката ми, обаче, омекнаха повече от необходимото и бавно, бавно се свлякох.

На креслото. Усещах грапавия му плюш под себе си и вече знаех, че някога е било наситено червено. Един от призраците се изкиска невъзпитано и всички тихо се разлетяха из тавана. Погледът ми последва прозрачните ми силуети покрай

огромния сандък със съкровището,

старата пиратска шапка,

големия крив нож на стената

и ужасяващата препарирана птица – черна, със жълт клюн, от който висеше дрипава паяжина, като слюнка.

После покрай рафтовете

с всевъзможни метални пумпали,

прашасалите колби

и малката парцалена топка на пода.

Покрай железния сандък с книги

и купчината свитъци,

покрай полузитритата карта,

покрай таласъмчето, което се зъбеше злобно

изпод трикракото столче,

покрай всички ясно видими неща, които ме чакаха на този таван.

Чак до кръглия прозорец,

с дупката му, с размерите на топка, през която блестеше пълната луна.

Момиченцето измъкна скритата си ръка и протегна куклата към мен.

–        Мимето се казва Ани – информира ме доволно.

–        Знам, Росе…

–––––––––––––––––––––––––––––––

Сега трябва неистово да коментирате, ако ви се ще да спечеля.

Все пак имайте предвид, че това е съмнителна привилегия, при положение, че наградата е да броя гласовете следващият път;) Но ако това не ви трогва, а пък се чудите какво да напишете, може да попълните колекцията от ‘ясно видими неща’ на тавана. Не мога да си спомня какво още имаше там.:)

~

Advertisements

Коментари

81 thoughts on “На тавана няма призраци

  1. Ссссстрашно си е в главата ти/блога. Иначе, nice picture. Is that u? Муахахаха. Силв (ако случайно излезе анонимно, да не се прецакаме..)

    Posted by a-tipova | февруари 13, 2010, 16:10
  2. Извинявай, но ще се наложи да ти противореча: не е плешиво, просто е със синя, гелосана коса. Що се отнася до изкуствените ви очи, приликата е доста повърхностна – в неговите има много живот!

    Posted by a-tipova | февруари 13, 2010, 16:18
    • о! Лигообмен!:)) дано се брои, но и да не се…
      ще ти кажа само, че на мен животът ми е прибран надлежно в сандък на тавана. вадя го на празници, което е средно през два дни;

      Posted by marsian | февруари 13, 2010, 16:31
  3. Май повечето разкази по тази тема ще са за призраци. Добър опит!

    Posted by Майк Рам | февруари 13, 2010, 16:28
  4. забравих да спомена, че хейтърите са добре дошли и промоционално няма ги трия – само в този пост!
    хайде, мили хора, пълно е с фактологични грешки и дразнещи инсинуации:))

    Posted by marsian | февруари 13, 2010, 16:40
    • Пропусни няколко пълни члена, напиши няколко пъти ‘сютиен’ или ‘накартонен’ или ‘ ефтин’ и, ако не те дисквалифицират, ще спечелиш.
      Що се отнася до живота ти – имам честа да го живеем относително заедно, т.е. явявам се по всичките ти празници и ловко пропъскам делниците и искам да кажа: добре си живееш :Е.

      Posted by a-tipova | февруари 13, 2010, 16:47
      • като гледам как се развива коментирането и гласуването, ще се окаже, че човек и добре да живее, накрая слага банер ‘победител в BC’, ама с линк към друг блог. което е най-малкият проблем. истинският е, че е в крайно неподходящ цвят…;;

        Posted by marsian | февруари 14, 2010, 22:30
  5. Аз нещо не разбрах… Хем „не видях себе си“, хем „, Росе“. Ти да не би да искаш да кажеш, че някакви си 30-тина години имат значение и че вече виждаш рисунка на шапка, а не боа, глътнала слон…

    Posted by George | февруари 13, 2010, 18:04
  6. Браво, много добра идея. Познавам момиченцето от огледалото и съм изненадана, че се срещате там. По-скоро очаквах да си играе на пода мрънкайки си нещо тихичко, което ако се заслушаш ще разбереш, че е някаква детска мелодийка с много прост текст – „мамо, мааамо, маааааамо……мамооооооо“. Последното обикновено се изпява по-силно за да се провери дали мама си е на мястото.

    Posted by Stan4eto | февруари 13, 2010, 18:08
  7. Интерсно, арт, хубаво… 🙂 Успех!

    Posted by Събина | февруари 13, 2010, 20:19
  8. „жива ломография“ 🙂 🙂 един коментар от мен.

    Posted by lomovera | февруари 14, 2010, 07:46
  9. Чакай сега, това Росе накрая много ме озадачи. Толкова, че не съм съвсем сигурна какво точно се случи с мен… а явно е важно да знаеш в какъв жанр си. Мдааа, не знам как се казва (жанрът, моят), ама ми се струва е от тези дето накрая мълчиш и размишляваш мноооого дълго, нещо, което не си правил чак толкоз по време.

    Posted by cathe | февруари 14, 2010, 21:17
  10. кате(:*), моля те, напиши ми пак какво измисли. нищичко не разбрах! дори не подозирам, какво искаш да кажеш, честно:D

    Posted by marsian | февруари 14, 2010, 22:34
  11. ама, рос, и аз не разбрах какво мисля… чакай да помисля и ще го измисля

    Posted by cathe | февруари 15, 2010, 10:55
  12. Интересен разказ с добре оформена лексика или там както го наричат по грамотните в Българският хора.
    Не бих казал, че ме трогна до дъното на душата ми, тъй като ми липсва такава или че съм изтипосал една-две крокодилски сълзи, нито че съм се смял от сърце, но лукаво се усмихнах по детски ей така…., защото
    Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.

    Posted by bURN-e | февруари 15, 2010, 20:25
  13. А аз се страхувам от кукли на клечка, били те и гологлави!

    Posted by Flow-R | февруари 15, 2010, 20:27
  14. рос, много ми хареса на твоя таван. ако някой трябва да пише, то това си ти. много ми липсваше, да знаеш. освен това така фуджи, фиджи или там каквото беше няма да е обезросено. ако пишеш по-често.

    Posted by gergana | февруари 15, 2010, 20:54
    • гери, благодаря. много се радвам, че ти харесва…
      и на мен ми се пише. но то понякога да искаш не е достатъчно. трябва да искаш повече!;))

      Posted by marsian | февруари 15, 2010, 21:35
  15. тоя стил какъв се води? поп арт? нео-лигообмен?

    иначе, „добре оформена лексика“ е как да кажа … дебелашко ;; авторитетно.

    да си коментираш е толкова по-възвишено!

    Posted by jack | февруари 15, 2010, 20:58
  16. Най-достойният играч на скрабъл вече е и сериозен конкурент за титлата победител в BLOG Challenge! Успех! Чакам покана за скрабъл:-)))

    Posted by Dessi Boshnakova | февруари 15, 2010, 21:19
  17. мен на микадо да поканиш!

    Posted by jack | февруари 15, 2010, 21:21
  18. а мене – на таван;;;

    Posted by gergana | февруари 15, 2010, 21:30
  19. е, аз на тавана скрабъл искам да играя. Ако не на Градина

    Posted by Dessi Boshnakova | февруари 15, 2010, 21:54
  20. ей, този скрабъл на Градина…. така и не можах да те разбия /просто нямах време, иначе съм извънредно добра/ 😉

    п.с. постингът е от първите …. онези, нали-знаеш….

    Posted by Еми | февруари 15, 2010, 22:28
  21. кърти, чисти, извозва по тавани, номер 08888888… след 8 часа. а на чай приемате ли? ще си нося нощните бисквити и ще се държа прилично. и т.н. :щ

    Posted by vladie | февруари 15, 2010, 22:33
  22. заформя се таванинг!:D ама за какво правихме ремонт на цял апартамент – не знам;;

    Posted by marsian | февруари 16, 2010, 00:31
  23. е, апартамента не е ли на тавана?;

    Posted by ии | февруари 16, 2010, 00:59
  24. рос, да направим скрабъл турнир, а? 😉
    щото скоро няма да можем ;;)

    Posted by Еми | февруари 16, 2010, 13:23
  25. ама аз искам само с теб…

    Posted by Еми | февруари 16, 2010, 15:06
  26. Може ли да се запиша за виртуално участие в турнира? Поне на първо време, докато се изяснят опасностите от таванинга.

    Posted by George | февруари 16, 2010, 15:11
    • всичко вече е ясно – таванът е опасен по един твърде дружелюбен начин. но ако все пак си предпазлив – може и виртуално в общия турнир.
      обаче как ще разберем, че не мамиш? 🙂

      Posted by marsian | февруари 16, 2010, 18:05
      • Ако трябва да съм честен, аз никога не мамя, когато играя, обаче тази точно игра не съм я играл и току виж разкрие тъмната ми страна…

        Posted by George | февруари 18, 2010, 04:44
  27. и аз искам!

    Posted by cathe | февруари 16, 2010, 15:12
  28. Рос, не си видяла скрабъла, на тавана. Къде е скрит?

    Posted by cathe | февруари 16, 2010, 15:25
  29. Трябва ли да ми е тъжно защото тавана е отсъстващ в моето убежище, и следователно призраците в него?
    Хъм… може би трябва да проверя съседката от горния етаж … която стене между 12.30 и 1.00 през нощта… Защо ли го прави?
    Така като се замисля трябва да е призрак, друго логично обяснение няма!

    Posted by Филип | февруари 16, 2010, 15:49
  30. и аз играя скрабъл, ей!

    Posted by ии | февруари 16, 2010, 18:20
  31. черни от мокър прах дъски с разни избелели портрети по тях
    а и дървен куфар със стари ролки с дантели и ръкавички ((::

    Posted by amnesiac | февруари 16, 2010, 22:15
  32. амнезиаче, благодаря!:)
    това, че забравих портретите както и да е, но за роклите (с по 100 кръгли, облечени копченца) и ръкавичките… нямам оправдание:;

    Posted by marsian | февруари 16, 2010, 22:48
  33. е нищо, нали ти напомних!!
    (((::

    Posted by amnesiac | февруари 16, 2010, 23:32
  34. Към вълнуващата колекция на тавана принадлежеше и фотографска техника за домашно производство на черно-бели снимки.

    А именно:
    – устройство с височина около 150 см., което прожектира изображенията върху фотоградската хартия (не ме питайте как се казва, таванът датира достатъчно отдавна, за да забравя…);
    – няколко ванички – за проявител, за фиксаж и за първоначално отмиване на споменатите химикали с вода;
    – няколко метални щипки, с които снимките се преместват от една ваничка в друга;
    – голям пластмасов леген, в който снимките се мият продължително под студената вода в банята.

    Колеги, няма следа от пластмасовите бутилки с проявител и фиксаж, както и кутиите с фотографска хартия Фохар – някой да ги е срещал накъде напоследък?!

    Posted by цветето | февруари 17, 2010, 18:10
  35. а сандъка на баба с чеиза, и той е там, знам, аз съм го отваряла

    Posted by cathe | февруари 17, 2010, 19:19
  36. Аз нямам таван. Искам да играя с вас, но не знам за какво говорите. Обяснете ми, моля. В много коментари ако може. И, Рос – ти да мълчиш!

    Posted by a-tipova | февруари 17, 2010, 23:05
  37. Ама тази история за призраци ли е? Аз си мислех, че на теб това ти е ежедневието. 🙂

    Освен това ти сигурна ли си, че това не се случва все пак в мазето, което се е качило горе. Или може би някой е обърнал къщата и ти просто трябва да се качиш нагоре, за да слезеш при компютъра си. Който разбира се също е обърнат, затова мишката ти виси.

    Posted by mislidumi | февруари 17, 2010, 23:16
  38. Освен това, моля, разширете състава за скрабъл турнира – у нас сме цели двама на опашката! Със сериозни кандидатури…

    Posted by цветето | февруари 18, 2010, 01:59
  39. вижте са, аз играя само срещу рос, ОБАЧЕ мога да съм жури /справедливо 😉 //взимам пари// /

    Posted by Еми | февруари 18, 2010, 11:57
  40. срещу пари и аз ще стана справедлива 🙂

    Posted by cathe | февруари 18, 2010, 12:06
  41. еми, иде ми един въпрос след това ти изказване, ама няма да те питам (поне не пред хора;щ);щ

    Posted by ии | февруари 18, 2010, 13:07
  42. аз пък се сетих за едно филмче от когато бях малка. за едни двама малчовци- куче и коте. станала буря и те се страхували от нея. обаче в топлата готина къща не било чааак толкова страшно. и затова те се качиха на тавана където е тъмно, стедено, капандурата е счупена и през нея вали и духа – там вече страхуването си беше какато трябва. та така…хареса ми твоя На таван, Рос! 🙂

    Posted by Lora | февруари 18, 2010, 14:50
    • това филмче ми напомни за небивалиците на доналд бисет 😉 рос, вземи спретни и ти едни небивалици в свободното си време.

      Posted by gergana | февруари 18, 2010, 16:38
  43. Изтръпнах от историята, не заради призраците, а защото живея на този таван от 10 години. С момиченцето се познаваме горе-долу от тогава и сме в постоянен конфликт по темата: кой всъщност живее там, аз или тя. Според нея аз съм в огледалото, а тя е отсреща, но аз съм привърженик на противното. Обикновено се засичаме с нея в малките часове на нощта, защото в това време огледалото излъчва една особена светлина, заради която силуетите придобиват по-човешки изражения… Често се страхувам да ходя до тоалетната, защото някой винаги изгася лампата, точно преди да вляза в помещението. Момиченцето винаги отрича това да има нещо общо с нея. Започвам да живея с усещането, че всичко е имагинерно и, че аз изобщо дори не ходя до тоалетната и, че нямам нужда от лампи. Миризмата на нафталин е толкова осезаема обаче, заради което продължавам да се чувствам част от човешкия вид, макар момиченцето да ми вменява идеята за наличието на аромата във всички пространства и проявления на пространствата… Дали аз съм част от призрачната ломография? Питайте момиченцето.
    P.S.: „На тавана няма призраци“ трябва да вземе приза, независимо, веднага и задължително!!!

    Posted by Мони | февруари 18, 2010, 16:02
  44. Какво става, печелим ли наградата? 🙂

    Posted by Ники Горчилов | февруари 18, 2010, 16:26
  45. а бе те няма ли утре да броят?

    Posted by ии | февруари 18, 2010, 17:48
  46. благодаря ви, прекрасни приятели, роднини и непознати 😀
    утре ще знаем дали печелим – има още малко време.

    (обаждам се само, докато сил е заета и няма да ме хване;)

    Posted by marsian | февруари 18, 2010, 19:21
  47. убуде, ама кат спечелим, рос, готова ли си да броиш?

    Posted by cathe | февруари 18, 2010, 22:33
  48. хаха, рос ще брои! това значи всички да спечелят, ама един след друг, не едновременно 🙂 върши ги такива, каквито ги пише, да не мислите…

    Posted by a-tipova | февруари 19, 2010, 12:19
  49. А, да – видях, че пак си се обаждала! Като съм заета да не съм без интернет.

    Posted by a-tipova | февруари 19, 2010, 12:20
  50. хора, спокойно!! не печелим и няма да броя! 😀
    сърдечно благодаря на всички за подкрепата и (поп-)лигообмена!

    Posted by marsian | февруари 19, 2010, 15:52
  51. ето го линка към резултатите:
    http://boshnakova.com/2010/02/19/%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%B2-blog-challenge-4-%D0%B5/
    победителят има готина история, прочетете си я за домашно и очаквайте новата тема пак при него.
    аз отивам да видя как да сложа ужасния банер;D

    Posted by marsian | февруари 19, 2010, 15:56

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: Роси кви ги пише « ю - февруари 17, 2010

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: