//
you're reading...
home-made nonsense

смелост, жирафе!

Жирафът изобщо не е дългокрак. Може би само относително. Абсолютното, пак повтарям, и без това е рядкост. Затова, да не му придиряме. Обаче, кое му е особеното тогава? По-дълговрат ли е, или по-петнист? И не добавя ли този въпрос още излишна относителност и не измества ли общественото внимание от въпроса за крокодила?

Същественото за жирафа е, че е объркващ. В него има повече, отколкото се вижда на пръв поглед, а това е толкова интригуващо. Жирафът не е скучен.

Жирафът харесва града, а гражданите – жирафа. Само градската управа няма безплатни приятели нито сред гражданите, нито сред жирафа. Но това е взаимно и няма причина за тревога. Когато се движи по тесните улички, жирафът изобщо не се притеснява от кучешките лайна – дори най-устремената миризма и най-шумното джвак изсъхват в забвение, преди да постигнат регистрация. Само жиците го препъват, образно казано, и затова той – също като нас – е радетел за инкриминирането на безразборното им висене, пълзене и преплитане около сградите.

Когато някой си метне боклука през прозореца, жирафът е окей, понеже боклуците от първия и втория етаж изобщо не го улучват, а тези от третия и четвъртия не могат да наберат скорост и когато го хлопнат по главата, не боли. Ако го улучи боклук от шестия и нагоре етажи, вече си е лош късмет и няма какво да го обсъждаме. Така жирафът генерално обезмисля изхвърлянето на боклуци през прозореца, депресира желаещите и те масово се завръщат в дупките, от които са изпълзели, за да завършат дните си в умислена самота.

Когато си близък с някой жираф, той се радва да бъде твой асансьор. Стига да живееш на подходящия етаж. Скучните средни етажи не стоят празни, не защото не е пълно със скучни, предпазливи средни граждани, а защото има достатъчно мислещи потребители, които лесно се сприятеляват.

Като стана дума, странно е колко много хора не са наясно как се качваш по жираф. ‘Слизането’, казват те, ‘е лесно – юхууу и си долу, но как си представяш да се кача?’ Отговорът е очеизваден, но ако всички го знаеха, никой нямаше да живее на първи и втори етаж. Затова световната риъл-естейт мафия инвестира милиарди в опазването му в тайна. Което, както се досещате, е основната причина за уж необосновано високите цени на имотите. Жирафите не взимат и стотинка, за да мълчат по въпроса, а го правят доброволно и безплатно, от гордост.

Жирафът вижда надалеч, поради което ограничени кръгове считат, че е прът в колелото на производителите на бинокли, но истинските визионери са наясно с огромните перспективи за този бизнес от привличането на жирафа.

Изобщо, жирафът е много полезен съмишленик при всякакви каузи и протести, свързани с тях. Сам по себе си той е удобна медиа за лозунги, а свойството му да е объркващ влияе силно на политиците и те – в объркването си – започват да търсят решения, за което им се плаща, вместо да се занимават с присъщите си дейности, за които други им плащат повече. Да не говорим, че присъствието на жирафа превръща ‘тълпата’ в ‘хора и жирафи’, а в слънчеви дни дори и в ‘хиляди хора и жирафи’, която терминология може и успява да обърка дори журналистите.

Иначе жирафът е любимец на офталмолозите и оптиците, бидейки практически сляп на близо. Никога не може да видите жираф да чете без очила. Той дори не разговаря без тях, освен когато го е срам да сподели нещо. Тогава няма нужда да затваря очи, просто маха очилата и говори ли, говори. Когато видите жирафа да ви зяпа мълчаливо през прозореца, не го зяпайте и вие, а просто се дръпнете максимално назад и тогава учтиво ще ви поздрави. Но, първо облечете нещо. Розовите жирафи, макар и любими на дечицата, ужасно стресират и без това изнервените възрастни.

Основният проблем на градския жираф е, че е невъобразимо срамежлив. Въпреки това, през март излиза по-често на разходка. Можете да го срещнете да се разминава учтиво с колоездачите в парка, а пролетният вятър тихо пее в ушите му. Затова е време да престанете да стреляте във въздуха. И някой да намали чалгата. Последното е лична молба.

>>

този нов скин е толкова хармоничен, че дори зеленото жирафско небе изглежда синьо, ако ти е важно;

>

Advertisements

Коментари

3 thoughts on “смелост, жирафе!

  1. Оооо, Рос, ти се върна!

    Posted by Stan4eto | март 7, 2010, 19:07
  2. 🙂 бях си тук, но тихичко;

    Posted by marsian | март 7, 2010, 19:19

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: Махнете й главата! « радио марс - август 3, 2010

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: