//
you're reading...
home-made nonsense

enter title here

Светеха куполите и кръстовете. Светеха стените и прозорците с красивите решетки. Светеше и небето, макар че скоро угасна. Светеха в ярко жълто и плочките, напръскани от силно разколебания дъжд. Но най-силно светеше гланцът на Марчето. По-силно от всичко изброено, плюс ланците, капсите, пайетите, да не говорим за едва мъждукащия брокат. Гланцът на Марчето не угасна, а постепенно премина през розовото й езиче, после през хранопровода и за известно време остана да свети безславно в стомаха й. Само няколко пъти проблясна приглушено срещу потъмнялото небе, докато тя крещеше ‘Опаа’, но това никой не го забеляза и съответно не предизвика ничия завист, така че какво го обсъждаме.

Всичките 90% празнуваха раждането на своята църква.

Свещенниците брояха, иконите пееха, полицаите пушеха, а кметицата и цялата й рода си легнаха рано в този ден. 10-те процента забиха нос в екраните, в книгите, в колите от задръстването отпред, в чашите, в чиниите и в земята. Само децата спяха и сънуваха, че са Марчето. Поне Марчето. Или, че са с Марчето и с трите до нея, в черен мерцедес.

И с право. Марчето имаше всичко в тази вечер. Зашеметяващи златни обувки от аутлета, в който работеше, вълнуващо неприлично обещание за силиконови гърди от един много загадъчен мъж, чантичка на заем със съвсем леко изтъркана златна верижка и две красиви хапченца в нея, подарък от друг мъж, когото мярна няколко пъти в тълпата, и който й каза, че ще я чака после в града на греха. Плюс 2 и трийсе за сандвич и билетче за метрото. И музика, божествена музика! Марчето се тресеше и въртеше в религиозен екстаз, очите й блестяха, а любимата й тъжна песен я развълнува до сълзи, които тя стоически издържа да не пусне върху фондьотена. Някакъв тип до нея се опита да я прегърне, но въпреки транса, професионалното й око веднага се спря на кецовете му, а тя знаеше, че мъж с толкова евтини кецове няма как да има богата душевност, затова ловко се отскубна. Красивите й ръце се виеха право към звездите, а лакът й проблясваше в драматично кърваво. Марчето беше истински щастлива в храма.

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: