//
you're reading...
живот ООД

неволята

На Неволята вече ужасно й се допика. Подпря чашата до телефона, надигна се внимателно, но въпреки това столът падна зад нея. Тя се ухили служебно, в отговор на ироничната усмивка на Статистиката, и с бодра моряшка походка забърза към светлата надежда, която струеше от четворния надпис wc.

Беше на метри от масата, когато мобилният завибрира звънливо, бомбардирайки допряната чаша с някакви херци в секунда. После мелодията на I need a hero я настигна и нещо я жегна, но тя сви рамене – ‘Двама са, все ще се оправят….’.

На масата, шестото позвъняване скъса цял сноп от и без това опънатите нерви на Добри Намерения и тя трескаво започна да натиска копчета. Седмото я докара до истерия и тя просто стисна телефона в двете си длани – яростно и неумолимо. Лош Късмет беше почнал да разказва виц и Добри Намерения се ужасяваше от идеята да пропусне да се разсмее, докато се опитва да прикрие факта, че тази шматка – Неволята, пак си е оставила телефона. Осмото позвъняване се прекъсна с тихо изквичаване и тя облекчено метна утихналия телефон в купата с десетината недоядени бадема. Добър Късмет, който – както винаги – спеше, подпрял глава на масата, беше опоскал останалите и никой нямаше да прояви претенции към горчивите в купата.

През това време Неволята пусна водата и в шума й се стори, че някой крещи, но тя тресна летящата врата и само с два спонта стигна до мивката. В огледалото лицето й беше пребледняло и уплашено, с отворена, викаща уста, но после образът се смени – малко разфокусиран, спокоен, с почервенели бузи и устни, и лъскави очи.

Когато се върна на масата, всички се хилеха на вица на Лош Късмет, без дори да се преструват, което се дължеше изцяло на факта, че вицът си беше добър*. Иначе, Лош Късмет не беше най-обичаният шеф и, за разлика от съдружника си, Добър Късмет, нямаше истински почитатели сред колегите. Но пък имаше много фалшиви – към 100% от персонала. Неволята седна, ухили се щедро и щедро си доля.

През това време, клиентката набираше за 10-ти път Неволята, и за девети път чу ‘…абонатът не отговаря. Моля, обадете се по-късно’. Остави бавно телефона, избърса сълзите и носа си в ръкава и приближи към прозореца. Градът постепенно угасваше.

***

На следващия ден, Неволята стоеше в шефския кабинет.

– … глобата е в размер на две работни заплати – завърши Добър Късмет и смутено се усмихна.

Лош Късмет я изпрати до вратата и й смигна, преди да я хлопне.

* Някой си отишъл да бере гъби. Вървейки си, срещнал една и тъкмо да я набере, когато тя казала: ‘Затвори! Аз ще те набера.’

Advertisements

Коментари

5 thoughts on “неволята

  1. Гот 🙂
    И какво, на Добър Късмет никога не му попадат горчиви бадеми, а? :))))

    Posted by Мария | юни 30, 2010, 09:54
  2. … за Неволята

    Posted by Добър Коментар ... | юни 30, 2010, 10:06
  3. ето го Контекстът, който търсех – тук си стои мирно и тихо, пък аз на съвсем друго място го търся. Пустата Лаконичност пак ми скрои номер. 😛

    Posted by gergana | юли 2, 2010, 12:05

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: