//
you're reading...
home-made nonsense

червения джак

Червеният Джак изскочи иззад скалния процеп и затича по каменната земя. В момента нямаше никаква бърза работа, но просто не беше в състояние да върви бавно. Такъв си беше.

След стотина крачки закова на място, шокиран от неописуемата гледка. Голяма част от земята беше покрита с някаква странност, изплетена от чудовищно дебели памучни конци, чиято горна част стърчеше над общото плетиво и образуваше милиони малки арки – нито да минеш под тях, нито да ти е удобно да стъпиш отгоре им. Непонятната миризма на Покритието – миналогодишен пясък, нефт, застояла прах и още куп непознати неща – направо го зашемети. Джак кихна и се втурна. Арките го спъваха и бавеха, но той продължи да напредва с прилична скорост, право към центъра. Не знаеше защо го прави, но просто трябваше да премине. Такъв си беше.

В следващия момент нещо голямо го фрасна и той излетя, красиво порейки въздуха. Тупна обратно на скалата, но веднага се отърси и пак затича към Покритието. Всеки на негово място би се отказал, но Червения Джак просто никога не се отказваше, такъв си беше. От полета и миризмата на пясък започна да се замайва, заобиколи криволичейки и пак стъпи върху покритието.

Този път излетя в другата посока и пльосна точно в средата на соленото езерце. За части от секундата потъна, загорча му, но веднага се окопити и ядосано заплува. Брустът му беше шампионски – толкова бърз, че отстрани изглеждаше сякаш се движи над водата. На брега дори не спря да се изтръска, а продължи да тича, отдалечавайки се от Покритието. Щеше да си почине малко, а после да заобиколи и – ако проклетото Покритие изобщо имаше край на тази планета – да му мине в гръб.

По-късно беше успял да го прекоси почти цялото, когато от небето заваляха огромни солени капки – всяка колкото малък басейн – и отново нещо голямо и мокро го запрати във въздуха.

След още десетина опита му казах:

– Джак, престани вече. Само днес това е моята скала, с моята хавлия. Към четири си тръгвам.

Червения Джак ме изгледа замислено, направи няколко кръгчета по скалата и изчезна. Видях го отново чак в 16:03, докато си събирах нещата. Излезе отнякъде и взе да обикаля съседния камък. Усмихнах му се  и тръснах хавлията, а той весело кихна.

Джак просто е свястна мравка. Такъв си е.

Advertisements

Коментари

2 thoughts on “червения джак

  1. That’s my girl.

    Posted by Stan4eto | юли 20, 2010, 22:39

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: