Джуджешкият час идва малко преди теменужения. И на съвсем друго място. Теменуженият час посещава градовете и техните градини, както и някои замъци, но там е някак пурпурен, кадифен и… сега темата е за джуджешкия. Който, противно на очакванията, не идва в мините, пещерите и прочее скални образувания, а само в равнините, долините и степите – там, където се вижда краят на света. Това е, защото джуджетата са непредсказуеми. Джуджетата са също така и сравнително малко, и малки – факти, които следва старателно да избягвате да им посочвате при всяка една среща с тях, каквато също следва да избягвате при всеки удобен случай. Тези от тях, които не са рязко избухливи виртуози на брадвата, са срамежливи до алено, разберете го най-сетне!
Иначе, джуджешкият час се различава от теменужения по всичко. Теменуженият е нежен, фин и интимен. В него сенките са изплетени от свенливи цветове, а светлината е само фон.
Джуджешкият, от своя страна, е златен.
–––––––-
Всяка прилика с действителни лица и събития е съмнителна. Обаче, никога няма да спра да се чудя как успяват да го изписват това джу-дже-та без грешки.
Възхитително 🙂
ех… Кодиле, твоят ухилен емотикон е като торба с енфие за изнемогващия на пустинен остров, някакси 😀
Най-накрая я включи тая радиоточка 🙂 А колко часове има още? Колко остават? Айде на радиоточкатааа 🙂
колко, колко да са часовете… то им се застреля статистИка на тия часове, тъжна история ;D
трогнато и поласкано!
за нас е чест и удоволствие. казвам го от името на цялата планета:)