//
you're reading...
живот ООД

великодушни са щастливите

Любов примигваше срещу екрана. Срещата на акционерите беше най-големият й кошмар. Добър Късмет говореше и говореше… Тя първо преброи съгласните, после гласните, после съчини наум съвсем прилична поема и, като нищо не помогна, взе да смята разходите си за предходния месец. Знаеше, че рискува да й проличи, че не внимава, понеже сметките я затрудняваха ужасно, но вече беше напълно убедена, че ако не го направи ще умре от скука. А това не й се виждаше приемливо за бизнеса.

Тя набързо огледа сестрите си. Всичките единайсет видимо следяха презентацията. Само Несподелена Любов се взираше през прозореца, а пък дъвката на Първа Любов понякога издаваше тихичък надуваем звук. И, разбира се, непроницаемите очила на Любов от Пръв Поглед скриваха всичко. ‘Може би спи?’

Докато Добър Късмет обясняваше ентусиазирано някакви графики, Лош Късмет, както винаги, зяпаше право лицето й със смесица от обожание и ужас. Тя ловко докара сметката в главата си до кръгла цифра точно в едно предихание на Добър Късмет, така че успя да се усмихне едновременно, и много мило и на двамата, без да забравя докъде е стигнала. Ушите на Добър Късмет се изчервиха до пурпурно, а по челото на Лош Късмет избиха дребни капчици пот.

След още десетина минути, точно когато обмисляше дали да се самонастъпи с токчето си по палеца, за да се увери, че не мъртва и в ада – която възможност й се струваше хем нелогична, хем твърде реална – Добър Късмет плесна с ръце и доволно фрасна капака на лаптопа си. Любов издиша дълбоко наум, а на глас усмихнато кимна.

– Има само едно… нещо – поколеба се Добър Късмет, а червените му уши потрепнаха като на заек. – Проблемът с оръжието.

– Има ли причина за притеснение? – попита нежно тя, докато се мъчеше да синхронизира мисловното с физическото си дишане.

– Всъщност, не. Аз контролирам нещата – отговори Добър Късмет.

– Уви, да. Но аз контролирам нещата – отговори Лош Късмет, едновременно с брат си.

Любов стана от стола, протегна и двете си ръце и хвана техните.

– Да не забравяме, че щастливите са великодушни – каза им. – Мисля, че имаме всички основания да инвестираме в тази идея, нали?

– Разбира се – ухили се Лош Късмет и припряно издърпа мократа си ръка.

– Обичам те! – изхъхри Добър Късмет. – Ох, по-дяволите! Исках да кажа, че вече имаме проект…

На излизане Първа Любов залепи дъвката си под стола на Лош Късмет.

Advertisements

Коментари

3 thoughts on “великодушни са щастливите

  1. Стоя прав и ръкопляскам с двете ръце. Един дзен-будистки коан ни учи да си представим, че ръкопляскаме само с едната… 🙂 Възхитителен е този текст, браво!

    Posted by asktisho | април 19, 2011, 13:47

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: Великодушни са щастливите | Bulgarian Blog - март 5, 2011

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: