Меланхолия се спря. Оправи нервно вратовръзката си, изтупа панталона, пое си дъх и решително прекрачи покрай отворената врата без надпис. Не беше се чувствал толкова окрилен от дете, нито толкова смотан. Лош Късмет вдигна поглед над черните си рамки и понечи да каже нещо, но стисна устни и отново се наведе към документа, който четеше.
– Аа, Меланхолия – разсеяно се обади Добър Късмет, – как сии?
Меланхолия само кимна в знак на съгласие.
радио марс 