български зелев грип

20-засега-дневното боледуване около нова година е прекалено очевиден повод за равносметка. Тя, от своя страна, е повод за кръгова самоотбрана за всеки, който враждува поотделно с равенствата и сметките. Затова, а и в името на н.в. прокрастинацията, предпочетох да се отдам на малко частно медицинско разследване в полза на големия обществен интерес. Изобщо, медицинската грамотност е граждански дълг на всеки болен в тази страна и не разбирам защо се пренебрегва така престъпно. Особено в условията на финансова криза в световен мащаб и масова профанизация по места.

Дори големите фармацевтични концерни, в цялата си бюрократична мудност, най-сетне са се поучили от кризата и са успели да вникнат в идеологията на фразата ‘мисли глобално, действай локално’, започвайки разработки на нови специализирани щамове. Ласкателно е, че именно Българският зелев грип е пример за адекватен маркетинг.

Изследването категорично доказа, че епидемия от български зелев грип съществува. Започнала е около Коледа, пикът е в момента, а грипът е слоест. Или иначе казано:

– започва от зелевите сърми на Бъдни вечер,

– през свинското/пуйката със зеле на Коледа,

– през новогодишната капама,

– през зелевия бульон на 1-ви, 2-ри, 7-ми и почти всички други сутрини,

– чак до януарската салата от кисело зеле – в обръщение и към момента.

Симптомите на болестта се проявяват на слоеве и, разкривайки все по-грозното си лице, тя преминава през няколко фази, ясно демонстрирайки сложната психологическа зависимост на вируса от формата на неговия първоприемник – зелето. Отделно, почти половината от заразените стават жертва на втора атака на същия вирус – абнормално поведение, което той явно е взаимствал директно от народопсихологията на местното население, чиято основна житейска максима, както знаем, е да повтаря грешките си до пълно размазване в крушката на историята. Дори и след подмяната на крушката с енергоспестяваща. Очевидно, е, че всички доказателства за ‘зелев’ и ‘български’ са налице.

Добрата новина е, че каците със зеле рано или късно ще пресъхнат, а световна епидемия не се предвижда, поради потресаващо ниската зелева култура на другите нации. Което придава подагрена аристократичност на зелевия грип и предоставя голяма утеха на болните, която – както е известно – действа като мощен имуностимулатор и води до оздравяване. Човек не може да има всичко наведнъж, дори и зелево-културният човек, уви.