Уф, не мога да се сдържа за това. „Нямам време” е един такъв израз… Винаги намираме време за нещата, за които наистина искаме да намерим. Ако не винаги, то в 99.7 %.
Има едно такова омайно магазинче за нещо като скейтърско-графитски трикотаж. Много е размазващо. В сравнение със средната възраст на таргета му, предполагам, че се водя престаряла пенсионерка.
Днес пак минах оттам и питах дали приемат карти, защото ми се прищя да купя на сина си една дрешка със супер яка щампа. Изключително милото момичеНЦЕ там, разбира се, отрече. Но усетих един такъв нюанс в тона й, който ме подсети за таргета – същия по-горе. Те не са типичните картодържатели, честно.
Марката
Тотално яка, доколкото аз разбирам от музика, а аз от тази разбирам.
Дрешките
Гениална колекция на тема линия. Известна е в обществото като киип ит симпъл – тишърти с къс и дълъг ръкав, суичъри, топ-топове с цип и качулка. Плюс забележителен набор от сладки аксесоари – кърпи за глави и малки възхитително непотребни джаджи за китката, например. Не им знам името, въпреки, че съм сигурна, че си имат. Плюс-плюс съвсем прилично качество на текстила, трикотажа и тези три работи.
Дзен
Направо ме е срам, че пиша за това, а не знам как днешните 16-20 годишни го наричат. Ние го наричаме също и „лилава крава”*. Та, дзенът там са щампите. Доколкото успявам да схвана, събират най-различни странни и невероятни, наши и чуждестранни 2D графици, чиито проникновени произведения интерпретират върху въпросния трикотаж. Статична анимация с въображение, свобода и наивност, която никога няма да можем да повторим и/или да харесаме толкова. Ние – вече, те – след време. Шмрък.
Значките
Не съм питала, но или оттук започва всичко, или около тук се върти. Бегло-гореописаните графики са именно тук. Върху най-обикновени значки, колкото 50 стотинки, в цялата си размазваща прелест и изложени на едно табло. Разгледайте ги всичките, налични за пазаруване онлайн, придружени с мега-кратки, лишени от суета и/или пълни с нея, представяния на авторите. Иска ми се и на мен да си купя такава значка. И все пак, ако ме видите да я нося върху сислито, само ме дръпнете и настрана и ми го кажете с благ тон. Нали затова са приятелите.
Дори магазина
Витрината с вярната графика, логото на марката и вдъхновяващи щендери, на които дрешките се поклащат разсеяно при всяко докосване. Подредени са щастливо без ред, цвят, секс и предназначение. И колко им отива това експозиране – стряскащо направо.
Дори мястото на магазинчето
Трудно ми е да си представя по-добро. На ъгъла на Асен Ангел Кънчев и Парчевич, ама не математически точно. Е, може би на Шишман щяха още повече да паснат, но пък тук е по-близо до НДКто на културата. Разбирай скейтърчетата, графити-ците – или както там се самоназовават – и прочее май-уърлд-ис-май-ани младеж.
Ако ви хареса каквото видяхте в „значките“, моля, утре рано-рано минете оттам и напазувайте. Или късно, или в другиден, но да е скоро. Който не се самоопределя като таргет, да се съсредоточи и да се сети за дете, племенник или каквото и да е. Само и само да не вземат и те да затворят заради висок наем и/или липса на промо-бюджет. Изобщо не знам дали са застрашени от такава съдба, но…
Когато най-много бързам или дори закъснявам за офиса, минавам оттам и всичката плява на тема баси-как-се-изложих-и/или-колко-е-скапано-това-вечно-тичане-направо-ми-иде-да-се-гръмна-в-гръб-ей ми минава като на Кени в следващата серия. Плииийз.
–––––
* в четвърти параграф е кристално ясно, в случай, че ти не си наясно, а си любопитен, а пък те мързи.
радио марс 