истанбул – за мен от орхан памук

Истанбул е моето „любимо село”* и съм сигурна, че тази книга е писана специално за мен. Не познавам много други, които споделят необичайното ми привличане към него. Ако някой се самоопределя като почитател на този град – да я прочете, без да пита повече. Ако не, не знам. Не ми е много ясно какво би намерил в тази книга човек, който не се интересува от града или поне от Орхан Памук. За мен тя би била особено емоционален отговор на въпроса защо харесвам Истанбул, ако си го задавах. Не го правя отчасти защото знам какъв е моят отговор. История, съдба и Босфор. Орхановият май е същия.

Книгата е носталгична, интелигентна, адски откровена, адски лична и биографична.

Г-н Памук описва израстването си в стария Истанбул, скоро след разпадането на империята – когато градът е разпънат накръст между гордото си и грозно наследство и светлото и непонятно европейско бъдеще. Семейството му е било заможно и изцяло „европейско”, а самият той доста впечатлителен и съвсем леко объркан. Биографичният му разказ е преплетен с разкази за града и обратно. Познавателната част, макар и изцяло субективна и постоянно преплетена със собствената му история е по-интересна. Може би защото любовта му към Истанбул е по-искрена, отколкото любовта му към самия него. А може би – не.

Не съм я дочела още, което при мен се случва рядко, граничещо с никога (по-принцип „прахосмуча” книгите) и може да значи само две неща. Или книгата ми е скучна или е толкова занимателна, че имам нужда да правя паузи, за да преглътна впечатленията си.

Не мога да се стърпя да не добавя някои важни данни за града Истанбул.

Единствен по рода си разполага с Босфор. Който не разбира защо един град трябва да има река по средата, не би могъл да го оцени. Другите обаче си представете как през града ви минава не река, а цял морски канал. И това съвсем не е същото като да си на брега на морето или океана. Каналът постоянно пренася света отвъд право в краката ти и постоянно отнася дните и всичко в тях, без да ги оставя да се натрупват. А лично Босфорът е най-великата екстра към град, която съм виждала. Орхан Памук пише, че значението на името е нещо като „дишам”. Босфорът е бил неговото лекарство.

„Истанбул – город контрастов” не е просто малоумно заглавие на сказка пред съкооператорите, а чистата кристална истина. Той е огромен (20 млн. жители и 125 км) и съвсем домашен в едно. Теренът там е хълмист и когато навлизаш откъм България започваш да се спускаш и изкачваш, заобиколен от разрастващи се невероятна скорост нови кварталчета, всяко от които има собствен мъничък център, не съвсем мъничък мол и всички екстри на малко градче. И така милион пъти, приближавайки се все повече към някой от баш центровете. „Моят” е, където стои изумителната Ая София, а за други баровския Таксим, например.

Обожавам този град и така нататък. Улиците, кръчмите, Босфора, странните нрави на турците, азиатското влияние и европейското влияние, пилафа с люти чушки на пътническото пристанище, султанския дворец на Босфора, пълен с кленове и тишина, бохемското кварталче под моста и дори рибния пазар.

Съжалявам, че Симеон едно време се е отказал да го превземе, направо ме е яд, макар, че как щеше да го управлява направо ума ми не го побира. Явно и неговият също.

Иди и виж, казват. Ако не – прочети.

*

Твоето „село” е мястото, което познаваш по-добре от себе си, защото си изследвал всяко ъгълче сам, с наивната изненада и неутолимо любопитство на дете, откъдето имаш стари спомени, вече невалидни, но не съвсем. Където всеки ъгъл крие местния еквивалент на бабичка, която ще присвие очи и ще каже: „Абе, дете, ти не беше ли еди кое си?”. Напук на 90-те си години, белите си коси и твоите 9 кила отгоре, и белите петна в твоята облачна глава. Където си бил абсолютно независим и неприлично млад завоевател, безсмъртен аз и търсещ дух – това е твоето „село”.

А случвало ли ви се е да попаднете на някое съвсем чуждо място, за пръв път и да се почувствате съвсем домашно? Все едно винаги сте били там, обживели сте го, населили сте го с верните … хм, духове? Влизайки в един град, дълъг 120 км и населен от 20 милиона жители да почувствате невероятна топлина и уют. Всяка улица да ви се струва, хем непозната, хем скъпа. Това също е „село”.